— Не лоши задачи — усмихна се накриво и невесело Турецки.
— Ето, вземете този вестник, „Независимост“ ли се казваше? — посочи Маркуша. — Прочетете подчертаното със син молив.
Турецки отвори вестника и прочете с големи букви заглавието: „Подлежащите на унищожаване сертификати от акциите на «Дженерал мотърс» се разпиляха по света“.
— Виждате ли? Присвоили само милион и половина акции! Как ви се вижда? Така стават днес работите, скъпи старши следователю, извинете, правилно ли ви наричам? — усмихна се Феликс Евгениевич.
— Понякога допълват по особено важни дела. — Саша сви рамене.
— Отговорих ли на вашите въпроси, колега?
— Да. Горе-долу, да — кимна Турецки и стана. — Сърдечно ви благодаря, професоре. А пък останалото, както се казва, е въпрос на моя техника… Значи все пак това не е конкуренция, както някои мои колеги искат да си представят целенасочения лов…
— Но защо? — възрази Марковски. — Едното не изключва другото. Особено когато само разсъждаваме за цивилизовани отношения, но не правим нищо за това. Но моля да обърнете внимание, преразпределянето на сферите на влияние отива към края си, а процесът, както казваше последният президент на великата държава, тече. И се ускорява. Саша, сигурно по-добре знаете, но нали отстрелът, както се изразихте, на повече от сто банкери през последните години е определена тенденция. Знам, тези дела с редки изключения остават неразкрити. А защо? Първо, поръчките са изпълнени във висша степен професионално. Понеже в тяхната подготовка, а възможно и осъществяване, вземат непосредствено участие спецслужбите — бивши или настоящи. Съвсем не е изключено и Държавна сигурност. И второ, ако е така, значи никой няма нужда от разследването на престъплението. И то ще бъде прекратено или на стадий следствие, или в съда. Нима не е така, колега?
Саша слушаше разсъжденията на стария си професор и виждаше, че е прав, макар душата му да се съпротивляваше на толкова безизходната картина, нарисувана от бившия емигрант.
— … именно това обстоятелство на първо място трябва да ви кара да бъдете нащрек. За удобство можете да го наричате синдикат, обединение на бандитите, както искате, името не променя същността. Такъв център съществува. И за доказателство може да служи, да речем, този факт. Ето някой има напълно разумно предложение за изменение на реда за кредитиране на търговските банки. Това и в цивилизованите страни е напълно естествен процес. А у нас — трагедия! И убиват банкера и веднага го приписват на някой ревнив шофьор… Е, какво ще кажете?
Саша веднага застана нащрек. За какво говори професорът? Нима за Елмазов?
— А кого имате предвид, Феликс Евгениевич?
— Ами че всички вестници писаха… Този… Елмазов. Умен човек. И програмата му е била напълно реална. Аз, естествено, изхождам от писаното в пресата. Лично не съм го познавал. Но мисля, че сега няма по-подходящ пример по темата, върху която разсъждавахме с вас… Но защо стоим така? Съвсем не искам моят бивш студент да остане с превратно впечатление за по-възрастния си колега. Затова, Саша, да пийнем по чашка чай, а вие ще ми разкажете какво още ви вълнува…
Говориха още цял час, но спомените на Маркуша бяха от университетското минало и Турецки не посвети професора в същността на грижите си. Но реакцията на Феликс Евгениевич за сведенията, които вече бе успял да прочете във вестниците — относно признанията на Кочерга, — накараха Саша да застане нащрек. Значи има умни глави, които не можеш да заблудиш с толкова примитивен ход. Разбира се, трябва да погледне как са го описали журналистите във вестника.
Като се спускаше по стълбите, изтрити от подметките на прочутите в миналото композитори, Турецки съпоставяше сведенията, получени от Маркуша и Олег, и видя в тях много общо. Само че Олег държеше изключително на криминалните разчиствания на сметки, а Феликс Евгениевич виждаше не частната, а общата панорама на събитията. Кой знае защо му се искаше да вярва повече на него, макар в основата си — това пак да са неопределени примери.