— А ти кога започна да се увърташ около нея? — Турецки стана съвсем нагъл, но Костя се бе отдал на спомените.
— Ами цял живот… докато се ожених за Льоля — въздъхна той. — Само че ти не можеш да го разбереш.
— Точно така, както казваше другарят Сухов.
— Кой? — Костя не дочака отговора и махна с ръка. — Главата ти винаги е пълна с глупости. И кога ще поумнееш? Добре, стига сме бъбрили. Да минем на текущите въпроси. Както вече знаеш, пътува ли с теб човек — само се издава. Накратко — ходих при Гена. Говорихме. Записвай си, ако искаш. — И Костя по този начин си отмъсти за ненужната ирония, като показа нагледно, че Саша не е много добре с паметта. — Най-добре беше да не знаем всичко това, но се налага. Изяснил е каквото го молих. Засега ще бъдем в течение ти и аз, не бива да посвещаваме друг. Няма никакъв смисъл. Под покрива на този „Урожаен“, където отсяда всякаква кагебейска публика при идването си в Москва, цели трийсет години е съществувала школа за така наречените изпълнители. Фирмата произнася присъди, а тези ги привеждали в изпълнение. При това, както се досещаш, по цял свят. Там обучавали на най-разнообразни науки и готвили професионалисти от най-висока класа. От примитивната въдица или някоя свръхсекретна отрова до тържественото изгаряне на осъдения в пещта на крематориума. При това жив и със задължително заснимане на филм. А след това прожектирали процеса на новаците. За да помнят реда.
— Костя, откъде у теб този отвратителен садизъм? Ужасен! — Турецки дори си разроши косите, за да покаже колко е страшен разказът на Меркулов.
— Не се прави на шут, Саша — печално поклати глава Костя. — Нищо не си измислям и ти го знаеш чудесно.
— Разбира се, знам. По-точно, чувал съм. Впрочем чувал съм и друго: подобни организации съществуват във всички така наречени цивилизовани страни. И в Америка… Вземи само техните десантчици.
— Не говоря за това! — Меркулов се намръщи. — Разказвам ти с какво са се занимавали доскоро студентите в „Урожаен“. Тяхната кантора е била закрита едва миналата година. Но хората, Саша, са живи! И онзи твой рижав, и чеченецът, и много други живеещи там с месеци и използващи съвсем истински документи. Там е въпросът. Слушай по-нататък. В основата на тази школа стоял един от заместник-началниците на управление „Кадри“ в КГБ, небезизвестният ни генерал-майор Николай Николаевич Посьолков, много виден мъж. Сега за Волков. Предишното му звание е майор от КГБ. В работата е характеризиран като волева личност, добър изпълнител, да, именно в този смисъл. Понеже школата официално не съществува, е изказано мнение, че той може да остане като координатор. Владее до съвършенство тънкостите на професията си. А ти го наричаш плъх. Имаш късмет, че не си му трябвал ти.
— Костя — изведнъж се подсмихна Турецки, — а той не е ли случайно обратен? Няма ли такива сведения?
— Ново двайсет! — Меркулов плесна с ръце. — Откъде знаеш всичко предварително? Кой ти каза?
— Помислих си го, когато видях как кривокраката му секретарка застана до бюрото и се отърка между краката на ръба, а той, горкият, потръпна. Но не разбрах причината. А сега, когато ми съобщаваш за решителния му характер, разбрах: срещу природата нищо не може да се направи. И никакъв характер няма да те спаси. Е, добре, а за сина какво имаме? Той се казва Алексей Николаевич. Президент на „Мостранслес“.
— Ролята на сина се изяснява — отвърна кратко Костя. — Засега това е всичко. И последната информация за размисъл. Гена каза, че не е изключено следното. Обискът и тоталната проверка на документите, която направи Фьодоров според моята санкция, са предизвикали крайно безпокойство.
— Костя — изуми се Турецки, — значи това е твоя работа, а не Юркина самодейност? Кога успяхте да се уточните?
— Не разбирам пиян ли беше, когато ми разказа за чернобрадия, избягал ти с малинова деветка?
— Аа, да бе — Саша кимна. Можеше да се застреля, доказвайки, че не е разказвал този епизод на никого. — Тогава всичко ми е ясно… Ами тогава защо се е извинил с министъра? Като проверят, ще стане голяма конфузия.
— Ще проверят, когато онзи си дойде от Финландия. Трябва да се четат вестниците, уважаеми следователю. Та Федералната служба за сигурност се е засуетила, макар да не са изказани никакви претенции към МУР. Затова, повтарям, Гена смята, че не бива да се изключва при нас в кантората да се появи твоят приятел, шпионин на генерал Петров.