Олег решително подкрепи идеята му. Нещо повече, дори си предложи помощта.
— В какъв смисъл? — учуди се Турецки.
— Ами… нали разбираш известната разлика между моите и твоите възможности. Имаш виза, прекрасно. Можеш да ми звъннеш по всяко време от Мюнхен или където си решил да се установиш, а аз ще им организирам незабавно да долетят при теб.
— Но Рига е в друга държава!
— Саша, не те ли е срам? Ти ли казваш това? Та от Рига до Мюнхен знаеш ли колко е със самолет?
— Е, извинявай, как можем да се сетим ние, простите…
— Не се преструвай, по-добре ми диктувай адреса.
— В Мюнхен? На Равич?
— За какво ми е Равич? Адреса в Рига ми кажи, където са твоите.
— Олег, честна дума, не ми е удобно…
— Не се прави на глупак. Или ревнуваш?
— Не си в ред. Пиши. Рига, улица „Бауман“ 8. Това е до ресторант „Кристина“. Апартамент 17, Елина Карловна Фроловска, това е лелята. Знаеш фамилията на Ирка, моята.
— Чакай, „Бауман“ не е ли някъде до моста?
— Не, помниш ли, като тръгнеш по улица „Ленин“, бившата „Ленин“, разбира се, по посока на Талин, отляво има красива катедрала, „Александър Невски“? И тази улица е наляво, по диагонала.
— По дяволите, вече съм забравил, отдавна не съм ходил там. Добре, записах си. Кога си решил да тръгваш? А защо не наминеш преди чужбината?
— Ще ти звънна, Олежка, когато взема билета. Да, жалко за човека. Не, не ми се стори такъв както ми разказваш.
— Ами питай Танка, когато ти падне случай.
Едва ли ще ми падне такъв случай, помисли Саша и нищо не отговори, а като чу кратките сигнали, затвори телефона.
7.
Вежливо почукване на вратата откъсна Турецки от размишленията за преходността на живота. Това бе „куката“. Саша вече беше мислил какво да му поиска, но така и не измисли. Така или иначе доблестният МУР ще лови рижия килър, ще се прави, че с всички сили търси вишневата лада девети модел, тази роля ще поеме отдел криминален на КАТ. До реабилитацията на Виктор Кочерга има още сума ти време, а на Семьон Червоненко и шурея му вече нищо не може да помогне. Наистина Володя каза, че Фьодоров успял да натисне съответните копчета и поне погребенията ще са на държавни разноски. А пък областната прокуратура ще се заеме, естествено, с „жертвата на поредното криминално стълкновение“, доброто момче Альоша Посьолков. Ако, естествено, президентът не поиска да вземе под свой контрол и това загубено дело и не възложи следствието на Главна прокуратура.
Затова не без злорада усмивка Саша даде на полковника всичко, което по някакъв начин засягаше Волков и поверения му хотел на ВДНХ — Изложбата за постиженията на народното стопанство, както московчани наричаха този район, въпреки всякакви решения и преименувания. Даде малкото сведения в протоколите от разпитите на свидетелите. Разбира се, той можеше да поиска от МУР при себе си всичко останало, тоест най-важните материали и така да се каже, да ги връчи лично, от ръка в ръка. Като по този начин спази някакъв ритуал на следователското братство. Но не поиска. Просто навреме си спомни писмото на генерал Петров върху восъчна хартия и израза му: „Води се работа по установяването…“. Провеждайте си я и занапред, генерале. А Турецки просто позвъни на Фьодоров, съобщи за решението на заместник главния прокурор Меркулов да предаде част от отделените от делото следствени материали на представителя на ФСС, както се полага по официалния канал. След което предложи на посетителя да отиде в МУР, това е буквално на две крачки, и там да уреди този въпрос.
— Надявам се, че вашата служба ще намери за възможно да информира Главна прокуратура за резултатите от… — и тук Турецки не можа да се въздържи от малка гадост: — работата по установяването?
Полковникът изслуша фразата, оцени дълбочината и кимна разбиращо с усмивка:
— Непременно ще предам на моето ръководство молбата на… Главна прокуратура.
Когато той си замина, Турецки отново се отправи към приемната на Меркулов. Наложи се да чака, понеже при Костя вече близо два часа седеше някой големец от Държавната дума. Сигурно обсъждаха някаква гадост в Централната избирателна комисия или на друго място и веднага са дотичали да клеветят не къде да е, а направо в Главна прокуратура. А защо не в ООН? Или в Богоявленския патриаршески храм. Ама че народ! — палеше се Саша.