Всичко се оказа горе-долу така, както и мислеше: усмихвайки се самодоволно, Костя съобщи между другото, че лидерът на либералните демократи обвинява конгреса в постоянно изопачаване на резултатите от социологическите проучвания, което именно сега, в навечерието на изборите за Думата, е едва ли не криминално престъпление, способно да предизвика голям политически скандал. С тази цел е идвал и представителят на либералите. Пълна бъркотия.
— А ти? Оправи ли се със смелите чекисти?
Саша кимна и разказа за гибелта на Алексей Посьолков. Разкри и източника на информация, тоест Олег Романов-Марчук.
— Загинал е шефът на твоята готина секретутка? — без да напряга паметта си, каза веднага Костя. — Трябва да се съобщи на Гена, за да не вдига пара. Има ли друго?
Саша поклати отрицателно глава. Не искаше да говори, че Татяна е в течение на работите на Посьолков.
— Да, Саша, и още нещо. Свързах се с консулския отдел на германското посолство, обясних им ситуацията с твоята отпуска, те разбраха всичко. Можеш да си вземеш международния паспорт и да заминаваш при тях: ще ти сложат виза, без да чакаш на опашка. А билета поръчай още днес, Клавдия е подготвила всичко, ще получиш пари. Мисля, че няма да има особени трудности с билета, все пак не е сезон сега, но ако има нещо, веднага звънни. Кой ден сме днес? Сряда? Е, тогава заминавай в петък. А утре подреди всички документи около Елмазов, Кочерга, Червоненко, с една дума, всичко, което е при теб — и при мен на бюрото. Саша, и задачата ще си получиш утре. А сега изчезвай и не ми надувай повече главата. Подозирам, че днес при мен ще се яви делегация от думската фракция на комунистите. Също раздразнени от нещо.
Когато Саша вече хвана дръжката на вратата, Меркулов го спря, като измърмори високо:
— Слушай, следователю, а ти не можеш ли поне веднъж нормално и навреме да легнеш да спиш? Не в леглото, а именно да спиш?
— Костя, намекваш ли нещо? — Турецки веднага се направи на много възмутен.
— А нима някой говори с намеци? Саша, гълъбче, все пак си семеен човек, въпреки много твои пороци. Ох — той се намръщи, — стига толкова, тръгвай… Все едно че говоря на стената.
Четвъртък, 12 октомври
1.
Ако говорим за времето, денят беше отвратителен. Ако говорим за настроението — среден. Наистина, може би за първи път от много дни Турецки се застави да се наспи, а после още близо половин час се кисна във ваната, като пусна във водата шампоан. Естествено, Грязнови не си бяха вкъщи. Затова Саша можеше да си позволи малко да побезделничи.
Въпросът с визата за Германия, както беше му казал Костя, се реши за петнайсет минути. Светлорусият сътрудник от консулството, който се занимаваше с Турецки, му зададе всъщност само един въпрос: за целта на пътуването. Както се бяха уговорили, Саша отвърна с усмивка: „Отдих.“ — „Да, да, разбира се — веднага започна да кима светлокосият немец, като присвиваше хитро очи. — Отлично. Пожелавам ви хубаво прекарване на свободното време.“ Саша поблагодари искрено за вниманието, а сетне се отправи към офиса на „Луфтханза“, който се намираше в чудесния търговски център на „Краснопресненска“, и там без никакви усилия си купи билет за Франкфурт на Майн за ранния полет в петък сутринта.
Оставаше единственият проблем: да се свърже с Рига. За целта трябваше да отиде до службата. При всички случаи трябваше да отиде там: да обсъди с Костя последните щрихи от командировката. По принцип Турецки и сам знаеше с какво ще се занимава в Германия, къде да се обърне, кого да търси. Но Меркулов винаги имаше и свои собствени източници, които не биваше да пренебрегва: малко ли проблеми могат да възникнат в чуждата страна!
Освен това трябваше да прехвърли досиетата от своя сейф в неговия.
Саша се измъкна от ваната, избръсна се, използва не без злорадство Грязновски парфюм от кристално флаконче: ето как живеят богатите хора! След това облече най-приличния си костюм — тъмносин с лек сребрист отблясък, дето го обличаше изключително в тържествени случаи, преметна шлифера през ръка и пое към службата.
2.
Ако не истински вълшебник, Методич бе голям специалист в рядката професия от лайно да направи пирожка. Ладата на Саша, от която се отказваше всеки уважаващ себе си автомонтьор, въпреки всичко вървеше вече пета година и ни веднъж не беше правила бели, а че палеше от петия или шестия път, това са бели кахъри. Ех, да не беше толкова неглиже на вид, цена нямаше да има каручката!