Какво пък, размишляваше Саша, ако разсъждава трезво и не робува на комплекси заради дреболии, може би наистина има смисъл да отиде да работи при малкия син на Шура? Вътрешният глас му подсказваше до тази минута, че не бива да го прави. Но защо? Принципи? Невъзможно е да се сработят поради различните гледни точки за днешния свят и своята роля в него? Но ако се погледне меркантилно на нещата, всичко е възможно. Работата изобщо не бива да противоречи на човешката природа, понеже всеки човек иска да живее по-добре. И без особено старание. Нима е лошо да печелиш добре? Щом някой не може да оцени правилно твоите умствени способности и прочие професионални достойнства, а друг, напротив, вече ги е оценил и те иска, а ти се дърпаш като… Ето, Танка изобщо не се дърпа, тя си има стока, цени я и сама се разпорежда с нея. Всъщност това е най-правилният подход. Макар че от гледна точка на високия морал… Не, може би Костя също е прав посвоему. Да, именно посвоему. Всеки си има свой живот… И в края на краищата само собствените им съдби ще разсъдят кой е по-прав — Танка или Костя.
Саша някак подсъзнателно усещаше не много ясната натрапчивост на Олег. От една страна, всичко това е лесно обяснимо с техните, може да се каже, древни отношения, донякъде братски, донякъде приятелски. А сега, виждаш ли, се появи дори и обща мацка. Е, добре, Олег сега е от силните на деня. Има гигантски възможности от гледна точка на постсъветския човек. Той наистина може да се разпорежда със собствения си живот по своя воля, с други думи, да прави това, което иска душата му. И при това предлага нещо подобно на другаря си, на по-възрастния си другар, сигурно се надява и на знанията, умението, таланта му, ако наистина има такива. Нима това е лошо? А че е циничен, дори жесток, че току ще чуеш в речта му: аз казах, моите хора, аз реших — нали не само той е такъв. Целият цивилизован свят е такъв. При социализма искаха навсякъде да звучи „ние“, а не „аз“. Но за съжаление нищо не излезе. Егоистът и индивидуалистът командват света. И още решителният, да му се не види, какво се залепи за него тази дума! Ами да, също като в онзи полски анекдот: „Пан вахмистър, как успяхте да преспите с всички дами без изключение в това гадно градче?“ — „Много лесно, господа. Просто трябва решително да попиташ красивата госпожа: може ли да се чукаме?“ — „Но за такива думи може да си докарате пердах!“ — „Може, но по-често чукам.“
Но все пак откъде е тази натрапчивост? Ето че и за семейството е готов да помогне веднага. И ме съветва да не се пъхам в лайната, защото може не само да се омажа от краката до ушите, но и да ме гръмнат като куче някъде в горичките край Москва. „Но защо си толкова неспокоен? Ето, вземи една красива мадама и си успокой нервите…“ Или да зареже всичко? Ирка нарича съпруга си смотан. Живее, в смисъл нощува у приятеля си по милост, както са казвали миналия век. И сякаш беше съвсем скоро, а като че ли е на друга планета… Така ще свърши един ден животът и в последната минута ще размишляваш за преживяното: беше честен, наистина не във всичко и не навсякъде; унищожи разни гадове, но далеч не всичките; обичаше момичетата и се стараеше да им бъде приятно, а свърши така, че дори на единствената не успя да осигури приличен живот. „Тогава къде е успехът ти, Александър Борисович? — ще попита Господ. — Хайде, изброй ми достойнствата си.“ А какво ще отговориш? Има не малко, но те са все недовършени? Не стават за нищо. И Бог няма да ти прости, и пред себе си е срамно.
— Край! — заяви на глас Саша. — Като се върна от Германия и… ще се постарая да реша тази задача. — И въздъхна.
3.
Докато Турецки бързо и внимателно преглеждаше за последен път материалите по умишлените убийства, на първо място за убийството на Елмазов и професионалиста шофьор, долетял от Германия, чувстваше, че някъде дълбоко в мозъка му сякаш напъпи и започна незабелязано да се разлиства една неясна мисъл, която все не можеше да формулира поне малко по-точно. Не се оформяше в нещо разбираемо.
С тази неяснота Турецки тръгна към шефа си и започна да наблюдава как той също прелиства материалите от следствието, хъмка си под носа и се прави на много зает.
Най-накрая Костя отмести папките, замисли се красиво и рече:
— Да знаеш, че одобрявам, идеята Денис да се прикрепи към теб. Момчето ми харесва, понеже вие, приятелчета, още не сте успели да окажете напълно разлагащото си влияние върху характера му. Ако обичаш, само не го мъкни по разни съмнителни места и не го учи на глупости. Моля го да дойде при мен утре сутринта. Да си поговорим хубаво. И още един съвет. Не бих искал да вземаш със себе си това, което си приготвил: веществените улики от типа на челюстта с германска изработка и прочие. Заминавай с празни ръце, да няма нищо в теб. Бъди внимателен. Всички тези подслушвания, които открихме, могат да означават само едно: настъпили сме наистина някоя много значителна фигура. Или ведомство. Или дявола, знам ли и аз. Не изключвам, че следенето и подслушването вървят по много канали. Бъди пределно внимателен чак до излитането. Нека Грязнов те изпрати. Или най-сетне махни от колата си оная проклетия. И изчезвай през градините, както обичаш да казваш… А сега, Саша, хайде като някога да се поразходим малко.