Турецки дълго не можеше да се отърси от усещането за някаква обща безнадеждност след объркания разговор с жена си. А и малкият Шурин син доля масло в огъня! Беше вече късно, когато Олег позвъни на Грязнов и го помоли да извика Саша. Каза, че вече практически е решил въпроса с Ирка и остава Саша да се обади от Германия. Попита ще го посрещнат ли, няма ли нужда от някаква помощ. Турецки боботеше нещо благодарствено и неутрално в отговор, а сам мислеше, че наистина трябва да зарязва всичко, да стане служител в Белия дом, да премества от бюро на бюро никому ненужни книжа и да използва всякакви блага, които преди бяха достъпни само за Министерския съвет, Върховния съвет и прочие горни етажи на властта, взети заедно. А ако при това разрешат да дава и съвети, тогава, извинете, за такъв живот можеш да нарушиш изключително много принципи. Ако не и всичките.
Стюардесата съобщи за скорошното кацане на летище Франкфурт на Майн, а Саша получи от любезния хер Валтер поредната порция водка.
А по-нататък всичко бе като в най-добрите световни летища. Самолетът се приземи, до него долепиха ръкава-коридор и пътниците безгрижно влязоха в огромна блестяща зала, без да обличат палта. Шлифер, куфарче и чадър — това бяха всички неща на Саша и с тях спокойно и без да бърза премина паспортната проверка. Изобщо с толкова багаж не отиват на почивка. Но Турецки бе готов да отговори на всеки интересуващ се, че този чифт ризи, чорапи, боксерки и прочие дреболии, наредени в куфарчето му, са напълно достатъчни за първия ден от пребиваването му. А по-нататък — ще потърси услугите на всеки магазин. Не е ли това по европейски? Че с какво сме по-долу от другите?
2.
Като мина всички коридори, той най-сетне излезе в залата, където се тълпяха посрещачи, и се огледа: никой не се втурна към него. Какво пък, ще слушаме внимателно, каза си той и пак огледа с разсеян поглед лицата на посрещачите. В този момент някой го докосна вежливо по лакътя. Саша се обърна. До него стоеше едър младеж с явно славянско лице — русокос, вирнат чип нос, сини наивни очи.
— Извинете — рече младежът с лек, напомнящ прибалтийски акцент, — вие ли сте господин Турецки?
— Да — кимна Александър Борисович. — А с кого имам честта?
— Много приятно — посрещачът избягна отговора. — Ние ви очакваме. Много приятно, моля, колата е там. — Той веднага внимателно, но настойчиво — Саша помнеше, — както прави обслужващият персонал в чужбина, почти измъкна куфарчето от ръцете на Турецки и чадъра, остави му само шлифера, хвана го под лакътя и го увлече през тълпата към изхода. Вървеше широко и свободно, размахвайки куфарчето и същевременно, без да забравя да прави път на госта. Турецки така се захласна по необикновената среща-пантомима, че някак не гледаше настрани и се опомни едва когато се оказа на улицата. В този момент до самия ръб на тротоара приближи и спря разкошен сив автомобил.
От колата излязоха двама и тръгнаха към него.
Саша щеше да си отвори устата, за да ги поздрави и произнесе съответните за ситуацията думи, но веднага усети доста осезаем удар в хълбока, около бъбрека, дръпна се, но мигом го успокоиха.
— Без вълнения! Качвайте се в колата, господин Турецки! — каза усмихнатият синеок. — Не си създавайте ненужни неприятности.
Двамата отпред сякаш вежливо се разделиха, единият отвори задната врата на колата и пръв седна, като посочи на Турецки с длан да го последва. Дългият черен ствол на пистолета отново го натисна до болка в бъбрека. Синеокият държеше здраво левия лакът на Саша. Ама че ситуация!
— Е — рече тихо човекът, който отвори вратата, — не ни карайте да чакаме дълго.
Какво оставаше да направи? Трябва да слуша, защото иначе чичковците, явно сериозни, могат и да вдигнат шум, и да започнат да стрелят посред бял ден. Саша неизвестно защо не усещаше страх, може би защото му се струваше, че всичко това става с друг, а той просто наблюдава отстрани или гледа по видеото някакъв американски филм. Турецки седна покорно в колата, веднага до него се настани синеокият, при това главата му едва ли не опираше в тавана на кабината и той се смъкна надолу на седалката, почти легна, а коленете му се оказаха почти до лицето му. Здравенякът май минаваше два метра. И як — Саша вече почувства силата на хватката му. Третият похитител сега Турецки можеше да ги нарича само по този начин — седна до мълчаливия, който не обръщаше никакво внимание на ставащото. Кимна. Тежката кола пое плавно и почти безшумно.