Слава се изхили. Най-накрая разбра причината за невъздържаността на Саша. Но за да се извини, Турецки все пак добави:
— Ако е необходимо, аз, естествено, съм готов да поднеса на многоуважаемия господин най-дълбоките си извинения.
— И по колко се падна на калпак от „Абсолюта“, ако не е тайна?
— Имаше само един литър. С домати.
— Културно — отбеляза с уважение Грязнов. — Тогава нямам повече въпроси.
— Че защо, да не би да ми се преплита езикът?
— Не, езикът ти работи нормално. Ако и с твоя главен прокурор си разговарял така, тогава не си предизвикал височайшия гняв.
— А, той пък вонеше на коняк. Видях какви гримаси правеше Костя. Но все пак за какво става дума?
— Не мислиш последователно, приятелю. И тук има два изхода: да легнеш да спиш или да излезеш на чист въздух. Кое предпочиташ?
— Мисля, че ще се поразходя — идеята си заслужава.
— Отлично. — Слава се надигна леко от креслото. — Ако не възразяваш, хайде да отидем до центъра? Денис ми съобщи, че в Елисеевския магазин видял някаква у-мо-по-мра-чителна платика. Ако е това, което предполагам, тогава към нея ще трябва „Кристал“ специална, с червено ъгълче на етикета. „Кремльовска“ не е сериозна работа, нито по пречистване, нито по вкус, тук съм съгласен с теб.
— Видях някъде наблизо из павилионите от твоята специална.
— Не, не вярвам на павилионите, като нищо могат да ти пробутат менте.
Предложението на Грязнов да се поразходят повдигна настроението на Саша. Поначало той обичаше този риж силен мъжага, и то не защото го подслони в дома си. Още докато Грязнов бе ченге в МУР, а Турецки следовател във всички прокуратури, като се почне от районната, двамата бяха изяли не един чувал със сол, бяха работили заедно не едно дело — налагало се е и главите си да рискуват, и в смъртоносни ситуации да попадат, но нали оцеляха, значи са победили. И не само за мемоарите.
Саша прекара длан по бузата си и чу противно скърцане. Как се е показал в този вид пред очите на главния прокурор? Ако трябва да си направи самоотчет — подобна издънка може да се обясни само с голямото пиянство. Чудеше се защо Костя се взира в него някак странно, а не разбираше и се стараеше да диша в яката си.
Докато Турецки се бръснеше набързо в банята, чу монотонни звуци от немска реч, от която разбираше само отделни думи от сорта на най-разпространените: „арбайтен“, „шлафен“ и „тринкен“. И „шнапс“ знаеше. За всичко останало бе пълен профан.
— Слава! Какво е това странно немско радио тук? Кой го слуша?
— Абе какво радио ти се причува! — почти го наруга от кухнята Грязнов. — Денис се упражнява, сега младежта, Саша, е друга, не можем я настигна.
Грязнов отвори вратата на банята и продължи със спокоен глас:
— Ти нали шпрехеш английския, а аз съм като онзи генерал, дето го попитали: „Какви езици владеете?“, а той казал: „Три — команден, уличен и руски. С речник.“
Макар че този виц бе брадат като патриарха, и двамата го помнеха още от времето, когато ходеха на стаж, но пак се засмяха. Почти безпричинно. А освен това Турецки усети, че май от раменете му се стовари тежкият товар на несправедливостта.
8.
На територията на засекретените учреждения в района на „Илинка“ колите влизат със специален пропуск. Понеже нито Турецки, нито Грязнов имаха такъв, затова не седнаха в разкошното грязновско ауди, нито в раздрънканата жигула. Преодоляха с бърза крачка стотината метра до метро „Бабушкинска“, хлътнаха под земята, връхлетяха във вагона и се понесоха към „Китай-град“, без да сменят никъде. Линията е пряка и удобна.
На Турецки веднага му хрумна да посетят мястото на престъплението още щом Грязнов предложи да избира: сън или разходка. И макар да беше вече късно, някъде около осем, Саша се надяваше да огледа мястото и ако извади късмет, както винаги да се възползва от Славкиното остро око на ченге. Друго да не е, но там със сигурност ще се намери храна за размисъл. Грязнов се съгласи, като забеляза, че местопрестъплението привлича не само убийците, както твърдят писателите криминалисти.
Сега в настъпващия мрак и при неприятната, някак мъртвешка светлина на лампите пресечката във вътрешността на квартала, където бе избухнал и изгорял мерцедесът на Елмазов, изглеждаше като изоставен военен обект. Доскоро там е цъфтял живот, но сега военната част е напуснала и е настъпило запустение. С една дума, тук всичко правеше впечатление на нещо бивше, изоставено, безстопанствено.