Но катаджията само въздъхна, върна му книжката мълчешком, отдаде чест и се насочи бавно към блъснатия линкълн. Каква ти книжка?! Какъв протокол?! Александър Борисович все пак бе засякъл запорожеца, а това е неправилно. Затова трябва да се плаща глоба. Естествено, сумата не е голяма, само петнайсет хиляди, но… старши следователят нямаше в джоба си излишни петнайсет хиляди. Нямаше, и толкоз. Защото още не беше си получил аванса срещу отпуската. А между другото, доста разчиташе на него.
Господи, но това ли е най-главното? Нали тия луди глави току-що можеха да го размажат. Да знаеше за какви заслуги… На кого толкова е направил лошо? Добре де, Турецки пропъди собствените си мисли, всичко това е лирика. Той засече пършивото БМВ още на Олимпийски проспект, тоест съвсем близо до кантората на Яремчик. Но Турецки навести самия Яремчик, тази остроноса лисица с бягащи очи, по препоръка на Славка Грязнов. А клиентите на Слава все пак са порядъчни, иначе къде отива честта на фирмата! Изглежда, тия мутри са следели Турецки много по-отрано, но се издадоха именно там. Значи Яремчик няма нищо общо и това е добре. Всеки трябва да се занимава изключително със своята работа и да не си пъха гагата там, където мирише на бой. Яремчик прави визи, когато имаш спешна нужда, при това ги прави безплатно, а Турецки хваща убийци. Всеки с работата си и всички са доволни. Но най-приятното, отбеляза си Турецки, е, че не изпита никакъв страх. Напрежение — да. Но не и страх за живота си…
Изведнъж Саша откри, че все още стои, опрял рамо на жигулата и размишлява за неща, които са съвсем странични и нямат отношение към това, с което трябва да се занимава точно сега. А буквално след десет минути му предстоеше да отиде на отговорно съвещание, което ще водят главният прокурор и министърът на вътрешните работи в залата за конференции на Главна прокуратура. Няма нужда да си ясновидец, за да се досетиш, че ще стане дума за увеличилите се напоследък и поразяващи с наглостта си убийства на едри банкери в страната, бизнесмени и дори — представете си! — депутати от самата Държавна дума! Не, днес няма да се разискват самите престъпления, а че с много малки изключения повечето от убийствата остават неразкрити. Висящи… Но както казва поетът, „стига бълнуване, време е за работа“, тоест крайно време е да действа. Щом блестящият представител на КАТ с чин майор пристъпи към непосредствените си задължения на кръстовището на площад „Трубной“, чакай задръстване, това е закон.
„Животът стана невъзможен — поклати унило глава Турецки. — Не можеш да пътуваш, опасно е да вървиш. Рекет, килъри — къде да се дене един мъж, какво да работи? Където и да отиде, навсякъде могат да го пребият или с такъв данък да го обложат! Хайде, стига размисли!“ — сам се спря Турецки и запали мотора.
2.
— Да, Саша, в този смисъл съм съгласен с теб: вашето поколение няма нищо общо. Просто нямаше кой да ви научи… да правите „Блъди Мери“…
Турецки измърмори.
„Да бе, виж с каква страст го казва! И с какво произношение! Оксфорд! Кеймбридж! Къде ще се мерим ние, пейзаните… «Кървавата Мери», само две думи, обаче как ти го казва!“
Олег многозначително поклати глава, сякаш завършвайки разговора със себе си, и заби пиянско-изучаващ поглед в Турецки.
— Но съм готов да… продължа лекцията. Давай доматения сок… Какво става? Е, нямаме ли повече доматен сок?
— Извинете, сър — Саша наклони глава в полупоклон вежливо и хладно, като школуван слуга, — всичкия свърши, сър. Изобщо всичко свърши. Наистина, мога да бръкна в хладилника на Грязнов и не изключвам, съвсем не изключвам…
— Твоят Грязнов е плебей. Това ти го заявявам аз безале… пели… ционно, да.
— Недей да лъжеш! — възрази Турецки. — Грязнов е много хубав човек. И мой стар приятел, другар и брат, разбра ли? И винаги има скрито нещо в хладилника… А пък дето казваш за някакви аристократи, много се извинявам: не виждам къде са? Ехо, къде сте? Тишина! А ти виждаш ли?
Олег прихна. И на Турецки за миг му се стори, че не е толкова пиян, колкото иска да изглежда в някои моменти. Макар че от друга страна… Все пак вече обърнаха литъра. Смесен с доматен сок в различни пропорции. Но без да могат да получат чиста картина, тоест ясно разграничение на червено и бяло. Заради което и Олег се озъби някак неясно — първо на Саша, а после ни в клин, ни в ръкав нарече Слава плебей. Не беше на шега, не, Турецки го усети дори с не съвсем трезвия си ум. Олежка нещо се нервира. Или наистина се е изморил, както каза днес? Човек може да разбере последното: всеки ще се измори на неговия пост като председател на Междуведомствената комисия по борба с престъпността и корупцията при Съвета за сигурност на Руската… не, не империя, засега федерация. В този случай ако не пийваш, а Олег винаги го е правел, какви нерви трябва да имаш, за да съумееш да се противопоставиш на междуведомствената корумпирана измет! Като въжета… Така значи, сега той ще нервничи, а ти върви го търпи.