— Оперативните служители, които са работили тук, на местопроизшествието разговаряха ли с вас, Таня? От милицията, от органите за сигурност?
Последва мигновен отговор:
— Първите дни тук идваха сума ти сътрудници. Имам предвид вторник и сряда. Днес вие сте първите. Та значи, ония се въртяха безкрайно, суетяха се, шепнеха си нещо, викаха моя шеф и от другите фирми в сградата. Едва след това Алексей Николаевич, моят президент, каза, че не им е рекъл нито дума за моето присъствие тук. Никой не бива да знае, че живея тук, защото може да си има неприятности… Ох, защо ли ви казвам! Няма ли да ме издадете?
Турецки побърза да я успокои, че по никой начин няма. И веднага съобрази колко двусмислено прозвучаха обещанията му. Ако трябва да си говорим честно, как ли пък не! Но… Танечка и дадения контекст — съвсем не е негова плячка, а на Славка. Грубо казано. Виж, ако Грязнов сгафи, тогава, както се казва, извинявай, братле…
В това време Грязнов направи вежлив жест с ръка и Танечка направо с мерак отвори с ключа си вратата на входа, след което тримата се качиха с асансьора на шестия етаж.
Офисът на „Мостранслес“ заемаше четири неголеми стаи, обзаведени с напълно стандартни мебели. Тук имаше и компютри — закъде днес без тях. Но Турецки не видя нито разкошни кресла, нито стъклени маси, нито модни икебани от изкуствени растения. Всичко бе непретенциозно и без предизвикателен шик. В една от стаите с „оня“ прозорец (тя се стори на Турецки по-уютна от другите) имаше широк кожен диван. Разбира се, нали тук живее Танечка. Хубав диван, отбеляза между другото Турецки, а само след миг добави наум: „Много хубав…“
Изгледът от прозореца наистина бе добър: можеш да се любуваш на столицата. Не лошо се виждаше и уличката, откъдето е влязъл мерцедесът. Следите от разрушението също се виждаха добре, макар метачите да са поработили старателно. Но лампата осветяваше очукания ъгъл на кооперацията, тъмните петна от пушек по стената и дупките в асфалта по пешеходната пътека до тротоара.
Преди да си тръгнат, Турецки помоли Таня да си покаже паспорта: както се казва — бдителност за бдителност. След което си размениха телефоните, а Саша й определи официална среща в прокуратурата. Всичко бе направено както си му е редът и това не предизвика у нея никакъв протест. Или неудоволствие. Но съвестта на Саша не му позволи да възприеме последното за своя сметка, макар много да му се искаше…
Дългото и топло лято и също такава есен тази година отстъпиха място на дъждовете, калта и неприятния, пронизващ с влагата си студ. Не е най-доброто време за разходки. Но те не се върнаха на бившата „Дзержинка“, а поеха към Червения площад. После покрай ниската църква на Казанската Богородица, безгрижно разположена на мястото на незабравимо лятно ресторантче, се мушнаха под арката на Иверския параклис и излязоха при строежа на Манежния. Цяла Москва разровиха! Ами да, всеки градоначалник, като се почне от героите на Салтиков-Шчедрин, мечтае да облагодетелства града с личното си участие. Нямат пукнат грош дори за борбата с престъпността, а доказват на населението, че всички нещастия произтичат от разрушените църкви. Сиреч, като ги построим отново, всичко ще се оправи от само себе си.
В отговор на досадните излияния на Турецки Грязнов се подсмиваше със сдържан оптимизъм. Нали не е на бюджет като някои други, чиято заплата зависи единствено от държавата и от никой друг. Той е капиталист, има собствен бизнес и печели от него не лоши пари. Изглежда, възприема чуждата злоба като неразбиране на проблемите на новото време.
Като заобиколиха величествения строеж на капитализма, те поеха нагоре по „Тверска“. Тук бе шумно, както в дните на тяхната весела младост, и светло от ярките витрини, празнично от навалицата модерни госпожици, от чиито крака на Грязновата физиономия окончателно застина глуповатата щастлива усмивка.
Турецки веднага го върна на земята:
— Можеш ли да ми обясниш най-сетне по какъв начин намери Татяна? Или е тайна на фирмата ти?
Както винаги, отговорът на Грязнов го покори с простотата си:
— Саша, ако човек, в дадения случай красива жена, в извънработно време влиза в служебното помещение с две пазарски чанти, какво трябва да означава това?
В Елисеевския магазин купиха наистина великолепна платика с цвят на скъпоценен коринтски бронз, някъде към пет килограма, пак там се снабдиха с необходимите деликатесни продукти, главно мезета и за всеки случай взеха две, не, три водки „Особая“ с червено ъгълче, олицетворяващо експортния вариант на завод „Кристал“. Плащаше Грязнов, но не защото на Турецки му свидеше. Както вече се разбра, не беше взел аванса срещу отпуската. И един Господ знае кога ще го получи. На това отгоре Грязнов е капиталист. Сам си плаща заплатата.