Петък, 6 октомври
1.
Турецки не беше планирал този ден. Последователността на действията му зависеше от всякакви фактори, дори от тези, които по принцип можеха да нямат никакво отношение към него. Единственото, което трябваше непременно да направи, бе да се събуди рано. А това изпитание бе толкова омразно, колкото висенето по опашки и масовите екскурзии по местата на бойната и особено — на трудовата слава. Но слава богу, сега нямаше опасност от екскурзии, а опашките отпаднаха от само себе си поне в Москва. А ранното ставане, това изпитание от миналото, си оставаше! По-лесно е изобщо да не лягаш, отколкото да скачаш след първото кукуригане на петела. Но задачата да изиграе по възможност блиц, която сам си постави, изискваше да не губи ценно време.
И тъй, рев на будилник в дома на Грязнов, ледена вода от чешмата, чаша нес кафе, цигара между зъбите — и той беше готов за подвизи.
Трошката закашля и се запали чак на десетия опит. Изглежда, в най-скоро време тъкмо от нея трябва да се очаква основният проблем. Следователно трябва да включи в липсващия засега план за действие задължително посещение при Юрий Методиевич, познат майстор, който ремонтира всяко изделие с четири колелета. Но… засега колата върви, а не остава много време. Не минаха и двайсет минути, когато под носа на жигулата изникнаха величествените очертания на бившата Изложба на постиженията в народното стопанство.
Следователят е длъжен да познава предмета на разследването си. В дадения случай — това са финансите и банковата система. В тази област Турецки донякъде се поизучи. Но ако трябва да говорим съвсем честно, с делото на Киргизов просто му провървя. Там имаха превес не толкова банковите, колкото чисто човешките фактори. И парите естествено. Както впрочем и постът председател на Централната банка. Политиката си е политика, но все пак решаваща се оказа криминалната страна. В този смисъл следователят извади късмет: не избра дългия, криволичещ и неблагодарен път да разследва политическите пристрастия на убития банкер, а тръгна по краткия и както се оказа, напълно резултатен път.
Но е опасно постоянно да се опира на сходството в мотивите. Ето защо Турецки имаше нужда от професионален съвет на опитен човек, който освен всичко останало умее да си държи езика зад зъбите.
Разбира се, може да се убили Елмазов от ревност или заради наследство, може да се окажат десетки различни причини, съвсем не свързани с банковата му дейност. Но пред очите на следователя имаше цифри, а това е най-неумолимият фактор. За кратко време са убити двайсет и седем банкери. Налице е тенденция. Не е трудно и сам да се справи с криминалните и медицинските експертизи. Но ако говорим сериозно, в банковата система е пълен профан и всеки счетоводител може да го прати на кино, стига да поиска.
И тъй, трябваше специалист. Познаваше такъв човек. И ако не го измъчваше махмурлук, точно в седем сутринта, по стар навик този човек правеше обиколка из Останкинския парк, около езерото. Да, спортната форма трябва да се поддържа, особено пък ако си адски отговорен чиновник…
Турецки паркира колата си до входа за Шереметиевския дворец и още отдалеч успя да забележи познатата висока фигура. Човекът в яркочервен анцуг се отдалечаваше бавно в противоположната посока. Саша го наблюдава известно време: да, не му е леко сега на бегача, макар да е по-млад и по-спортен.
— Олег! — извика за всеки случай. Но Олег не го чу, макар ехото да разнесе призива над огледалото на Останкинското езеро.
И за Турецки нямаше да е зле да потича на ранина. Щом реши, затича по края на езерото в обратната посока, т.е. срещу Олег, или Алка, както го наричаше Шура Романова.
Не минаха и пет минути и бегачите започнаха да се приближават. Олег се движеше доста леко, без да гледа пред себе си. Затова, когато до срещата им оставаха не повече от три крачки, Саша пак му извика.
Олег трепна, спря рязко, но като видя Турецки, вдигна въпросително вежди и продължи на място. Саша спря и задиша тежко, направи няколко широки движения с ръцете, за да успокои дишането си. „Дявол да го вземе — помисли за миг, — все пак трябва да се грижа за здравето. Заникъде не съм с това пъшкане…“