— А как мислиш, в духа на всичко, което каза, този Елмазов също ли е гръмнат по една от посочените от теб причини? Или може да има по-сложна комбинация?
— Елмазов?! — Олег сякаш потръпна. — А какво общо има Елмазов?! Саша, не те разбирам…
Той извади от джоба на якето си четка-гребенче и тъкмо да я прекара по несъществуващите си вече мустаци, но като докосна устната си, се сети и смутено я пъхна обратно в джоба. Не, убеди се Турецки, вчерашното пиянстване не е минало безследно. Алка не се чувства добре, и лицето му има нездрав оттенък, и на горната му устна, вече без мустак, има капчици пот. Той дори съжали, че му досажда с въпроси. Реши поне да се оправдае.
— Разбираш ли, точно това е най-подлото дело, което успяха да ми пробутат вчера. Ако не беше то, нямаше да те притеснявам… Ама ти не си ли чул? Миналия вторник, привечер, гръмват този Елмазов в мерцедеса му. Мислех, че знаеш. Затова ти разказвах съвсем пестеливо, за да ти спестя времето.
— А, знам за него — кимна Олег и стана мрачен. — Просто не ми дойде наум, че ще го възложат точно на теб. Не знам за какъв дявол ти трябва? Е, ще остане още едно висящо дело и пак ще ти замине отпуската. Не разбирам защо не отказа? Все пак всеки човек има право на заслужена почивка! Откажи се, Саша, зарежи го тоя Елмазов!
„Защо ли така нервничи Олег? — учуди се Турецки. — Впрочем не е изключено възбудата му да е продиктувана на първо място от грижа за мен. Все пак не съм му съвсем чужд човек.“
— Уви, Олег, няма да мога да откажа — въздъхна Саша с дълбоко и искрено съжаление. — Не мога да откажа на Костя. Не знам защо настоява точно аз да се занимавам. Той смята, че делото е неправилно. Надявам се, помниш неговия термин? Неправилно. Винаги казва така, когато според неговите разбирания събитието не се побира в привични рамки…
— А какво му е… необикновеното? — попита Олег с явно раздразнение. — Или следствието има вече някакви сламки, ключове, факти?
— Ами, никакви. Т.е. почти никакви.
Турецки не каза нищо за свидетелката Татяна Грибова. Може би защото я намери Грязнов, а вчера неизвестно защо Олег се озъби на Слава. Впрочем и у Грязнов се обажда някаква недоброжелателна нотка по отношение на по-малкия Шурин син.
— Тогава ще те посъветвам с всички средства да се откачиш — рече убедено Олег и стана. — Не виждам сериозни причини точно ти да нагазваш в мафиотското блато. Не е изключено да става дума за обикновено „раздаване“. Знаеш ли какво е това?
— Детски въпрос. Макар и от сферата на най-новите открития. — Турецки се усмихна. — Много добре ми е известно.
Раздаването не е термин от езика на картоиграчите, който използват престъпниците, а както би казал сега Олег — напълно закономерно явление от обществения живот на държавата ни. Това дори е някакъв процес, включващ в себе си няколко последователно провеждани действия. Първо е финансовата измама, след това криминалната структура включва свой човек, да речем в банковата организация, после взема тази организация под собствена охрана, а накрая следва разплатата, т.е. убиват бившия собственик, или президента, както щеш го наречи, понеже финалът е еднакъв. Подобни сведения се публикуват във вестниците. Но и това, което Олег успя да разкаже в подарените петнадесет минути, също не бяха сведения от особена важност. Или като не се чувстваше свеж, от самото начало реши да се отърве с общи фрази?…
— Виж какво, Олег — Турецки съсредоточено се почеса по главата, — ами ако излезе, че не са мафиотски истории, а някакви други? Нали затова дойдох тук при теб толкова рано, да те помоля да ми помогнеш…