Дали Олег се успокои, дали се смири с решението на Саша да не откаже новото следствие, но той активно продължи упражненията си: започна да подскача като козел, като вдигаше високо краката си. Отстрани зрелището е забавно.
— Виждаш ли… ако Елмазов… ако са го ликвидирали по една от причините… за които ти казах… а може и в комбинация… едва ли ще успееш… да разкриеш случая.
— За съжаление не мога да възразя, понеже досега повечето убийства на банкери не са разкрити.
— И няма да бъдат — заяви Олег. — Не искам да те разстройвам, Саша, но не е тайна, че държавата е по-силна от всяка мафия. Вземи прословутата Колумбия с нейните меделинци. Ако иска, властта може да разкрие всяко поръчково убийство. Та държавата познава всички „терени“ и всички престъпни групировки. И сътрудниците на вътрешните работи отдавна са внедрени там. Т.е. искам да ти кажа — няма нерешими въпроси, а има определена политика, която предопределя всичко. Разбра ли? Не се пъхай в това предварително обречено дело.
— Всичко е правилно, Олежка. — Турецки печално поклати глава. — И аз ни най-малко не съм сигурен в успеха. Само че за мен ще е не просто професионален провал, а доста драматична загуба на време… Може дори да изкриви жизнената ми съдба.
Олег спря рязко и пак седна на дървото. Дишането му като че ли се бе нормализирало.
— Ще ти открия една тайна, Саша. Елмазов тъкмо щеше да бъде назначен за председател на Централната банка. Въпросът вече бе решен горе. Оставаше само Държавната дума. Но този път не беше трудно да се излезе на глава с нея: скоро предстоят избори. Смяташе се, че Думата ще клъвне безропотно примамката. Определени хора си правеха определени сметки чрез Елмазов. Имаше и противници. — Олег изразително сви устни, наблюдавайки реакцията на събеседника си, но Турецки не реагира, защото научи това още вчера от самия главен прокурор.
— Саша, ама ти не схващаш ли? — учуди се Олег. — Турецки се сепна и веднага се направи, че съобщението крайно го е изненадало:
— Ах, такава ли била работата!
— Именно, именно — потвърди многозначително Олег. — А сегашният изпълняващ длъжността е по вкуса на мнозина. Мисля, че точно тези хора не са поискали смяна на властта. За какво им е? Бърка се играта… Саша, най-богатите хора на страната са впрегнати заедно с Централна банка. И ако убийството на Елмазов е по тяхна воля, то твоето положение не е за завиждане. Нали в известен смисъл вече се опари с Киргизов. Нима не се научи? Впрочем… Саша, разбираш ли, все пак не съм готов за разговора. — Олег се усмихна жално. — Главата ми още е празна след вчера, виждаш как се крепя… — Той махна огорчено с ръка. — Знаеш ли, по-добре ела тази вечер у дома, по всяко време, ще се опитам да ти подбера съответния материал и за Елмазов, и за най-близкото му обкръжение. Не общи думи, а конкретно. Ако успея, естествено.
— Благодаря ти. — Турецки се усмихна. — А аз исках да те помоля да ми станеш експерт по делото. Разбира се, не официален, а в смисъл да помагаш със съвети, подбор на нужната информация, запознаване със специалисти и други от този род. Какво ще кажеш? Не съм твърде нагъл, нали?
— Е, щом е таен! Че нали знаеш… Вчера ние… е, не аз, разбира се, спипахме шефа на управлението за борба с организираната престъпност. А с него и още петима генерали. Тия мерзавци са действали в контакт с различни мафиотски групировки и са получавали на калпак големи пари. Знаеш ли за какво? Единствено за информация относно готвещите се операции. Така че по-добре засега мълчи за нашия договор. Става ли?
— И още как!
Докато изпращаше Турецки до автобусната спирка, Олег говореше с явна ирония:
— Ти, Саша, не забравяй, че възрастта ти е критична, наближаваш четирийсетте. По статистика в тия граници се наблюдават максимум летални изходи. Аз, разбира се, не те плаша, но те предупреждавам: трябва да се грижиш за здравето си. При нашия гаден живот, при отсъствието на всякакъв режим, при неподредения ти живот, всичко това се натрупва и възникват аварийни ситуации. Затова моят съвет е: не дължиш нищо на Меркулов и останалите. А ако някога си им бил задължен, вече си го изработил с лихвата, ясно ли ти е? Затова поне веднъж в живота си отстоявай интересите си. Зарежи всичко и се откажи от съмнителното дело, за което при всички случаи няма да получиш благодарност. Плюй и заминавай за Мюнхен. Попий си хубаво баварско пиво, казват, че не лошо прочиствало бъбреците…
„А така, и този приятел запя същата песен! — помисли Турецки. — Как всички мечтаят да се пийнат биричка! Нима в Германия няма нищо друго?“