— Изобщо, Саша, не се пренапрягай и не приемай служебните задължения много навътре. От това стават инфаркти, нищо хубаво. Какво ли съм седнал да ти обяснявам? Без мен знаеш.
„И още как! — съгласи се мислено Турецки. — Тъкмо следователите у нас умират като мухи. И най-често точно от разрив на сърцето. През последните пет години изпратих повече от десетина приятели и съученици. И всички си отидоха по на четирийсет години. Тъжна статистика, Олег е прав!“
Те наближиха колата. Олег погледна под вежди жигулата, явяваща се лична собственост на „важния“ следовател Турецки, поклати глава и каза само една кратка дума, но в нея вложи толкова сарказъм:
— Даа!
У Турецки моментално се задейства патриотичното и собственическото чувство.
— Какво не ти харесва? Не е мерцедес, естествено, та няма защо да я взривяват…
— Ох, Саша, не се заричай! — усмихна се странно Олег. — Ако не ме лъже паметта, миналата, или по-миналата година една позната ти зелена жигула вече замина за оня свят. Или греша?
На Турецки му оставаше само да се съгласи смирено. Така си беше: бандитите гръмнаха колата му. Пък и вчера имаше предупреждение.
— Готов съм да се хвана на бас, по каквото искаш, че я палиш чак от петия път.
— Днес дори от десетия — въздъхна Саша.
— Ето ти още едно потвърждение колко съм прав — отбеляза назидателно Олег. — Извинявай, но тази дивотия ти съкращава и бездруго краткия живот. Зарежи всичко и поне веднъж изпълни собственото си желание. Собственото, разбираш ли?
Турецки имаше само едно желание: да изяде един омлет. Но напомнянето за делото на Киргизов прозвуча някак неприятно и ако не бе изречено от устата на Олег, щеше да е дори зловещо. Защо?
2.
Когато Александър Борисович Турецки, старши следовател по особено важни дела в Главната прокуратура на Русия бъде изгонен оттам, а също и ако не съумее да въплъти крехката си детска мечта да стане журналист, май ще му остане само да отвори заведение, наречено примерно „Златни яйца“. Не, не така. „Съдбоносни яйца“ си е чисто плагиатство и въобще е опасно за клиентите: няма да го разберат правилно. „Кокошчица пъструшка“ е примамливо, но повече подхожда за дечица. А многото яйца са вредни за дечицата, получава се отравяне и разни други гадости. Във всеки случай така Ирина докладва на Турецки по телефона. Но може да възникне въпрос защо свързва бъдещето си непременно с проблема яйца? Ами защото умееше да прави поне двадесетина разнообразни блюда от този продукт.
Обстоятелството, че той, независимо от местонахождението си бе обречен ежедневно да приготвя закуски, пак бе следствие на същата причина. Но както и да е, никога не протестираше, понеже от време на време в пристъп на вдъхновение у него се раждаха наистина нечувани варианти. И знаеше — това е талант! Къде ще се скриеш от него?
Днешното късно утро той посвети на омлет, наречен „скрембъл“, по нашенски — бъркани яйца. За плънка послужи нарязан на ситно салам, останал от вчера и вече доста втвърден. Щом изяде порцията си, без да мисли, Саша се загледа в екрана на телевизора. Там момчетии с бръснати наполовина глави, боядисани изумрудено и с глухи гласове доста неясно се упражняваха да възпроизвеждат американска поп-музика.
— От какъв зор слушаш тая дивотия? — извади го от бездарното убиване на времето пресипналият глас на Грязнов.
Самият той излезе от стаята си наметнат с червено-черен халат до коленете, подобно на някакъв Боксьор Иванович, устремил се към ринга. Само краката му са изгубили видимо предишната си мускулеста сила. Поизтънели са краката на доскорошния герой, пък и рижият пух не ги краси особено. Сутрин, когато очите още спят, а рижата коса стърчи и походката на Славка е плавна, бавна, Турецки особено отчетливо виждаше как си отива пъргавата младост. Разбираше, че и собственият му вид едва ли е по-интелигентен. И бакенбардите са прошарени, и около очите има мрежа от бръчки — не можеш да излъжеш огледалото…
— Сашка — продължи обезпокоено Грязнов, — какво си ме зяпнал? За пръв път ли ме виждаш? Спри този телевизор.
— Себе си гледам, не теб — отговори Турецки и послушно натисна копчето на дистанционното управление. По другата програма вървеше поредната серия от дебилен мексиканско-венецуелски филм. Саша направо спря телевизора.
— Много благодаря — поклони се Грязнов и тръгна към тоалетната.