Както веднъж разказа на Саша доста далечен познат, който се занимаваше с нещо съвсем различно — изпитваше самолети, по време на полет двигателят изведнъж отказва, а до земята остава около половин минута. Тогава той се успокоил, седнал и помислил какво да предприеме по-нататък. Турецки го попита, засмян под мустак: много ли време си е оставил за мислене? Асът отговори така: около… три-четири секунди, не повече. По подобен начин седна в кабинета си и Александър Борисович, за да помисли по-бързо какви действия да предприеме за набелязания блиц.
Обаче не минаха и три минути, а планът му бе нарушен. Появиха се посетители: един от МВР, друг от ФСС. Съобщиха, че са дошли да споделят съображения по повод на взрива. И двамата бяха полковници. Изглеждаха солидно, в тях нямаше излишна припряност. Не се хабяха от усърдие. Но само след десет минути целта на посещението им стана изумително ясна: те се оказаха обикновени, банални куки. От мъглявите им и многозначителни монолози Турецки успя все пак да улови основната мисъл: шефовете от вътрешното министерство и от Федералната служба за сигурност никак не се вълнуват от разкриването на даденото престъпление. Друго безпокои шефовете: че прокуратурата се кани да пише за терористичния акт в свое спецобръщение до президента, който изведнъж прояви лична заинтересованост и издаде поръчение на главния прокурор. Ето защо Турецки, опрян на облегалката на креслото си, дърпаше с наслада от цигарата и с нескриван за гостите интерес разглеждаше другарите по оръжие, което, както се оказа, доста е затъпяло през годините на славната перестройка, демократизация, приватизация и прочие, и прочие.
Но за да не бъде времето съвсем напразно изгубено, в края на краищата постави на полковниците ясна задача. За едно денонощие живи-умрели трябва да изяснят по линия на своите ведомства и да му доложат следното: какви организации се дислоцират в най-близките до мястото на взрива здания? Кой, кога и на кого конкретно е издал пропуск на мерцедеса за влизане в закрития квартал? Към кого е тръгнал него ден Елмазов? И освен това трябваше да вземат на агентурна разработка всичко, свързано с личността на загиналите — детайлните им характеристики, интимните връзки и индивидуалните навици и интереси. Това за начало. После задачата може да бъде усложнена и разширена.
Направеният ход бе във висша степен правилен: без да дочакат по-нататъшните „високи“ указания, доброволците-разузнавачи изскочиха от кабинета. Единайсет часът, значи от биографията му отпадна цял час. И за да заглуши нарастващото раздразнение, сигурно за десети път Турецки започна да разглежда снимките, приложени към протокола от огледа на местопроизшествието. След като им се налюбува до насита, позвъни на доктор Борис Лвович Градус, прочут съдебномедицински експерт, на когото бе възложено медико-криминалното изследване на обгорелите трупове. Впрочем това, което му бе предоставено за експертиза, едва ли може да се нарече трупове. За годините на работа като следовател Турецки така и не свикна да разглежда хладнокръвно картинките, с които не може да се сравни нито един филм на ужасите.
Отношенията му с Градус са напълно приятелски, въпреки че докторът има опасно езиче, при това е пиянде и грубиян в речта си — яко псува, независимо от преклонната си възраст. Но всичките видими недостатъци напълно се изместваха от професионалните му достойнства. Няма нужда да се представя на Градус, чува като бухал. Затова Саша веднага премина към основното.
— Какво се чува, Борис Лвович?
— Има резултати, Александър Борисович.
— И какво?
— Засега не е възможно да се идентифицират труповете.
— И това ли наричате резултати?! — Турецки сдържа емоциите си, за да не дразни без нужда експерта.
— А ти видя ли снимките, Александър? Сега мога да говоря само за идентификация по съпътстващите признаци.
„Не, този проклет дядка е в състояние да доубие всеки!“
— И аз ги знам, Борис Лвович — последва сух отговор.
— Тогава казвай!
— Какво да казвам?
— Какви съпътстващи признаци знаеш?
— Мерцедесът е на Елмазов. Якето и запалката на Кочерга. Жената на Елмазов разпозна парче от костюма, с който е тръгнал сутринта на работа. Металните закопчалки са от обувките. Също и часовникът.
— Това ли е всичко?
— Като че ли…
— Така си и мислех, че нищо не знаеш, Александър. А повишаваш тон на мен, стария и мъдър бухал… А в същото време аз се претрепвам да ти угодя. И подготвям заключението ти с предимство, без да чакаш ред, старая се. А ти се пениш тука… Сега слушай: заключението ще е готово точно след две седмици. Както се полага по закон. Не по-рано!