— Две седмици?! — Турецки сякаш го прониза ток.
— Ами ти какво бе, твойта верица? Да не си паднал от небето? Не ти харесва? Тогава помисли как да постъпя аз, и то при такъв оскъден материал! Ами да… Лепки, разкомандвали ми се… — явно престореният гняв на Градус утихваше. Може избухването му наистина да е продиктувано от наглостта на натиска. След кратка пауза Борис Лвович продължи: — Добре де, така да бъде, записвай. И имай предвид, че сега говоря само за втория човек. С първия всичко е ясно, това е твоят забележителен банкер Елмазов. Всичко съм проверил. Донесоха ми медицинския му картон заедно с рентгенови снимки. От института „Херцен“ и от Боткинската болница. По него няма две мнения. Заличили са се дробовете с ребрата, защото торсът е изхвърлен през предното стъкло и не е успял да изгори напълно. Пълно тъждество на двата петрификата… Знаеш ли какво е това?
— Не знам и не искам да знам — парира машинално Саша.
— Тогава върви на майната си! Остани си тъп галош. А пък вторият, този… как му беше името? Да, Александър, склерозата идва незабелязано. С всичките ти лайнени перестройки, Горбачовци-Елцини, с една дума, старост…
„Така, сега е втората вълна — нарежда. Трябва да сменя тона.“
— Борис Лвович — примоли се Саша. — Кочерга се казва. И ако обичате, не се преструвайте, че сте забравили. Паметта ви е по-свежа от моята. Така че не ме баламосвайте и не се правете, че страдате жестоко, защото не ви познавам от вчера и дълбоко ви уважавам като най-голям специалист, а и просто като хубав човек. Ето, казахте ми за Елмазов и аз не се съмнявам. А защо? Защото ви вярвам безрезервно. На кого може да вярва така един следовател, а, кажете едно име? Мълчите? Говорите за шофьора телохранител, и тука ви вярвам, но сам знаете, че не мога да приложа моята увереност към делото.
— Да бе, Кочерга! — прозвуча радостно в другия край на жицата. — Ами да, спомних си!
„А, голям образ! Не, с Градус човек не може да скучае.“
— Вижте сега, Александър, с този втория трябва още да се поработи. Засега мога да ти предложа само груповото тъждество. Постарай се да разбереш от мадамата му или от други роднини за зъбите му. Пломбите на моя клиент са правени в Германия. Уточнявам: не в бившата ГДР, а във ФРГ. Само там правят такива. А изобщо от него, от клиента имам предвид, са се запазили само циповете, но в такъв вид, че вече не стават за нов костюм. И все пак този човек е имал счупване, съвсем малко счупване, разбираш ли, Александър?
— Счупване на какво? — смая се Турецки.
— Не прекъсвай! — кресна Градус. — Не си се научил да слушаш. Счупване на един прешлен, много старо счупване. При неправилно натоварване може да се е обаждало. Нали от скелета е оцелял само гръбнакът, и то наполовина… Всичко останало е отишло по орли и по гарвани.
„Все пак нашият Градус е същински гений. Да сглоби от нищо…“
— Ето сега се опитвам да изчопля нещо за ДНК пробата. Поне знаеш ли какво е това нещо?
— Знам. Искате да запишете генетичния му код.
— Точно така… А седнал да ми вика! От веществените доказателства имаме известното ти вече яке. Кожено, спортно. То също е от ФРГ, после запалка японска, инкрустирана имитация на сребро, часовник — „Сейко“. По всяка вероятност е бил на Елмазов, защото е скъп. Не е намерен друг часовник. Може би шофьорът не е имал, макар да е странно, той би трябвало да има… Да, и православно кръстче, порядъчно деформирано. Измъкнали са го от пепелта. Елмазов — не знаеш ли? — май е бил некръстен, иначе… ами да, разбира се, какво щеше да прави при комунягите в републиканската банка.
Турецки записваше цялата дадена му информация, без да обръща внимание на излиянията, съпътстващи основните сведения, по-точно на мърморенето на Борис Лвович. Не е много, разбира се, но има да работи цял ден. Да вземем само груповото тъждество. Колко протези и пломби, направени в Западна Германия, носят днес нашите хора? Или човек със счупен някога прешлен. Да, можеш цял живот да живееш с такова нещо и никога да не отидеш на лекар.
— Още сега ти изпращам всичко това по куриер. Вземай си материалите и прави с тях каквото искаш. Рентгеновата снимка на прешлена, от който ти бъкел не разбираш, това ваше православно кръстче, запалката и часовника. Това е. Да, и от гадните ципове има цяла камара. Осем парчета само от тялото на шофьора. И още два дълги, съвсем друго качество. Сигурно са от някаква чанта, която е изгоряла напълно, защото най-вероятно е била с химическа импрегнация. Двата дълги ципа, които са от чантата, са разтворени. Макар че може и да е от огъня. Във всеки случай тези два засега ще ги оставя, трябва да си поблъскам главата с тях. И якето ще ми трябва за сравнение на размерите на дрехите и туловището. Чуй, Александре, аз, както знаеш, не само съм лекар, но и как беше, изобретател. Тези дни такава конструкция направих на бърза ръка за идентифициране частите на тялото, направо ще подскочиш. Да, жалко, нашето време мина и вече не дават сталински награди. Освен това и първа награда, за десет хиляди… Не от сегашните лайнени, а от ония, когато парите още бяха истински.