— Добре, разбрах ви, Борис Лвович. Много благодаря.
— За изобретението ли, а?
— Как не! Сега ще ви изпратя заветните хилядарки… Засега благодаря за информацията по моето дело. Между другото вчера преди лягане чух как по радио „Свобода“ предаваха, а може да беше „Немска вълна“… Не е важно. Имаше медицинска програма. Та тяхната професура значи не съветва нашата интелигенция да употребява спирт. Нито в чист, нито в разреден вид. Статистиката твърди, че от него мозъкът се размеквал напълно и паметта се изтрива със скоростта на звука.
— Ех, Александър! Какъв груб и неостроумен намек! А аз бях съвсем искрен с вас, ай-ай-ай! Кълна се в гроба на моя незабравим баща, много неостроумно. О, между другото! Ще ти изпратя и заключението на специалиста по взрива. Това е била пластична бомба с фугасно и напалмово действие. Как може да се съчини такова нещо, за да се убие човек, а? Знам аз какво нещо са фугаските. През четирийсет и първа, Александре, сам ги мъкнех от чардака на нашата къща и ги пъхах в бъчви с пясък. Нямах още и шестнайсет… Чакай, може да не са били фугаски, а запалителни? А, да бе, разбира се, запалки, така им викахме. Помня, хвърчат искри на всички страни… Александре, за съжаление си прав — Градус тресна шумно слушалката, — изтрива се… Всичко се изтрива, макар и не със скоростта на звука. Така да знаеш…
4.
Нина Василиевна, бившата жена на Виктор Антонович Кочерга, шофьора и телохранителя на банкера Елмазов, бе твърде млада дамичка, която се стараеше да изглежда интелигентна и безразлична към всичко ставащо наоколо, но без успех. Разстроеният й вид можеше да бъде свързан дори не толкова със смъртта на съпруга й, колкото с всички грижи, който й се стовариха — та Турецки бе далеч не първият, който я вика на разпит. Но все пак е трудно да не я разбере човек. Живеела си е своя отделен живот и изведнъж сякаш всичко тръгва от зле към по-зле — кой, че какво, че къде е ходел, какво е правел и още повече с какво е бил облечен. Наистина може да озверееш. Но Нина Василиевна, запазвайки старателно предишния си имидж, се опитваше все пак да отговаря достойно, макар и с видима доза безразличие.
— Вече казах и съм готова да повторя и пред вас, че и якето, и запалката са негови. А пък часовникът му беше швейцарски, може да се каже, че дори се гордееше с него, защото бе старинен. И казваше, че докато този върви, няма да си купува друг. Наистина, не съм го виждала повече от година. Още щом се разведохме в съда, там се и разделихме. Без всякакви скандали, нали разбирате, интелигентно, може да се каже.
— Извинете за личния въпрос. А по каква причина се разведохте с мъжа си? Изневеряваше ли ви? Пиеше ли?
Жената се почуди, помисли. Отвърна без желание:
— А, не, знаете ли… Как да ви кажа, в живота му се появиха други интереси. Не, не пиене… макар че…
— А тогава какви?
Тя изведнъж тръсна рамене:
— Карти! Разбирате ли? Такова хоби! Намери си го, дано…
— Предполагате, че смъртта му може да е свързана с игра на карти?
— Нищо не предполагам — нервно и сърдито отсече тя. — Така се изразявам, фигуративно може да се каже. Не, не знам на кого е потрябвало да го убива. Е, Елмазов — той, разбира се, е важна птица, златна мина, може да пречи на кого ли не, ето, прочетете във вестниците, всеки ден съобщават за тях… Ама Виктор? Та той по принцип беше безобиден човек, така да се каже. И образованието му едно — Ленинградски физкултурен институт „Лесгафт“, можете да си представите какво може с такова образование, да прощавате… Най-много да охранява някого… — Нина Василиевна погледна изразително следователя, сякаш за свидетел, че бившите спортисти всъщност са втора категория хора. — И най-накрая, както предполагах, той се оплете като пиле в кълчища, може да се каже. Жалко за него, естествено — нищо не е останало от човека.