— А с кого играеше на карти?
— Как с кого? — изуми се жената на наивността му. — Ами че в казиното! Изпонаотвориха толкова казина и сега се рушат семействата на хората.
— В казиното, казвате… — Турецки поклати глава с уважение към осведомеността й. — А не помните ли в кое?
— Казваше, че в нелегално. — Тя сви рамене. — Само не знам каква е била ползата да е нелегално. Нали ви казвам, че откриха сума ти заведения и сега всичко е разрешено, искам да кажа не е забранено. Добре ли разбирам нещата?
— И отдавна ли е така?
— Още не бяхме се разделили. Като изчезнеше за две седмици да играе, не се прибираше вкъщи, не спеше у дома, после се появява и се хвали, че е спечелил. Показваше германски марки, може да се каже.
— Марки ли?
— Ами да, той ги наричаше дойче марки. Но никога не ми е давал. Ето, казва, другия път ще спечеля повече и тогава значи…
— А не сте ли виждали някои негови партньори по карти?
— Какво говорите! Нито веднъж не е продумвал думичка за тях, дори насън. Казваше само: „Не ме чакай по-рано от другата неделя.“
— Кажете, а ходил ли е в чужбина?
— Че как да не е! Нали затова отиде да работи при онзи банкер, Елмазов, да ходи по-често в чужбина, може да се каже. Имаше открита виза, така казваше. Той и зъбите си направи там. Показаха ми в милицията… челюстта му. Да не би да разбирам нещо от тия работи? Може ли да познаеш нещо? Да не съм му гледала зъбите, да ме прощавате.
— А вярваше ли в Бога?
— Ех, че го казахте! Беше суеверен, както е прието при спортистите и шофьорите. Случвало се е да се кръсти. Дори искаше да си купи златно кръстче, но не знам да го е направил, не съм видяла.
— Но излиза, че си е купил?
— Нали ви казвам, не съм видяла, а пък без мен… не, не зная.
— Кажете, Нина Василиевна, а вашият бивш мъж не се ли оплакваше от някакви стари, хронични заболявания?
— Ами, какво говорите! Беше здрав като бик, може да се каже… Освен ако без мен нещо… Все пак цяла година е минала… Ох, какво говоря, ами имаше! Имаше! Точно така! Страдаше от… остеохондроза. Нали заради това остави бокса. Помня, че дори го карах да отиде на лекар. Можеш ли да накараш такъв човек? Тъй и не отиде. Но това се обаждаше, особено ако вдигнеше нещо тежко.
И тъй, една от първите кръстословици вече почти е разгадана. Засега всичко съвпадаше с предположението на Градус: вторият труп може да принадлежи на Виктор Кочерга, шофьор и телохранител на банкера Елмазов.
5.
Грязнов се оказа в офиса си.
— Слава, с какво си зает в момента? Нещо спешно ли?
— Точно сега разговарям с теб.
— Да, да. А нямаш ли други не по-маловажни задачи?
— Защо да нямам? Имам. Седя си и чакам факс. Доволен ли си?
— Напълно. Първи въпрос: имаш ли някакви данни за нелегалните казина?
— Тоест? Говори по-конкретно.
— Трябва да знам кой къде ходи и прочие.
— А, такава ли била работата! Почакай, сега ще дойде факсът… Не, по-добре пристигай тук в офиса, може да открием нещо подходящо.
— Чудесно. Но сега при мен ще дойде един свидетел, мисля, че срещата няма да трае повече от час, и тогава.
— Бива.
Турецки реши да не занимава Грязнов с втория въпрос. Работата е там, че точно сега очакваше свидетел от женски пол. Същият, когото Грязнов така ловко излови вчера в настъпващия мрак.
Татяна Грибова се оказа точна и пристигна на минутата. А когато влезе, Александър Борисович не можа да се въздържи и я загледа с възхищение. На дневна светлина тя изглеждаше много по-млада и привлекателна. Не, само самоубиец може да се реши да измъква от устата на Грязнов такова сладко парче. В случай че Славка вече й е хвърлил око. И сега какво? Но по-добре да не рискува.
Докато поздравяваше и подаваше ръката си, Танюша не можа да мине без кокетство. Но Саша го възприе единствено като желание да преодолее смущението: все пак не всеки ден в такова солидно учреждение попада млада задочничка.
Като бъдещ юрист Таня разбираше цялата отговорност на тази напълно официална среща, затова нещо в облика й неуловимо се промени и тя моментално стана сериозна. Сетне дума по дума повтори това, за което разказа вчера, после охотно прие предложението да запише собственоръчно показанията си.