— Ъъ… — като повтаряше нотариуса и се псуваше наум, Турецки най-сетне се обади, — може ли да ви помоля да ми изпратите факс с текста от завещанието на Елмазов?
— Аз, собствено, ъъ… господин Турецки, затова ви звъня. Аз, ъъ… си записвам номера ви и след пет минути факсът ще е във вашето учреждение. Моля.
Турецки продиктува факса, не личния си, естествено, открай време не е имал и няма личен факс, а този, който се намира под бдителната охрана на Клавочка, вечната секретарка на Меркулов.
— За ваше сведение, ъъ… господин Турецки — съобщи, след като записа номера Орловски, — като част от наследството Боуза ще получи от Елмазов къща на адрес… Записвате ли, господин Турецки?
6.
Както гласи забравената руска пословица „доде стригана мома си плитка оплете“, точно толкова бързо Турецки получи обнадеждаващото сведение, че в адресната книга няма човек с толкова странно за Русия име. Затова веднага позвъни на Юра Фьодоров в МУР и постави задача да се издири Емилио Фернандес Боуза. И най-накрая избра домашния телефон на Елмазов. Обади се съпругата на покойника… не, сега вече вдовицата на Елмазов. Тя изслуша мълчаливо въпроса и отговори, без да се замисля:
— Никога не съм чувала това име… Боуза ли казвате? Не. Емилио Фернандес? Странно. А защо ме питате, Александър Борисович? Може това име да е свързано по някакъв начин с банковата дейност на… на мъжа ми?
Тя още не беше привикнала да го смята покойник. Турецки, естествено, не възнамеряваше да й разкрива неочаквания си източник на информация и отвърна уклончиво:
— Да, как да ви кажа, името се появи случайно в нашите документи. Но при нас е прието да се обръща внимание на всяка дреболия, така да се каже. И още един въпрос, ако позволите. Имате ли… в смисъл Сергей Егорович имаше ли къща някъде край Москва?
— Къща ли?! Какво говорите, Александър Борисович, каква къща да имаме, като и този апартамент купихме толкова трудно.
— Извинете за безпокойството. До скоро виждане.
— Да, да, Александър Борисович — някак объркано отвърна жената, — довиждане. Като имам призовка, днес ли трябва да се явя в прокуратурата? А утре е погребението на Серьожа… на Сергей Егорович.
Той започна да говори подходящи за ситуацията думи на съболезнование, но тя неочаквано го прекъсна:
— Почакайте, Александър Борисович… Знаете ли, в главата ми се върти този ваш Боуза. Казва се Емилио Фернандес, така ли? Прилича на испанско име. Или кубинско, нали?
Турецки мълчеше в очакване на сведения, които можеха да се родят в глава, заета със съвсем други грижи.
— Ами да, спомних си. Моят мъж имаше кубински студенти, но много отдавна.
— Студенти ли? Той да не е бил преподавател?
— Ами да! Четеше политикономия. На задочниците в юридическия. Но това беше много отдавна, както ви казах. Тогава учеше аспирантура.
— Не можете ли да ми кажете по-точно кога именно е било, поне коя година?
— Почакайте, да видя, да си спомня… Ние със Серьожа се запознахме през шейсет и четвърта, а на следващата се оженихме. Излиза, че е било някъде от шейсет и шеста до шейсет и девета.
„Това се казва трилър! Бившият студент — кубински терорист? Но това е абсурдно! Боуза още не е бил роден тогава… Стоп, господин Турецки! За малко да изгубиш нужната мисъл… Още не е бил роден?! Разбира се, ето какво било!“
И Саша отново позвъни на Юра Фьодоров, а началникът на МУР търпеливо зафиксира новата информация. Момчетата на Юра, разбира се, ще намерят този Боуза, понеже в Русия няма втори човек с такова име.
7.
От кантората на „Пушкинска“ до офиса на Грязнов на „Неглинка“ се стига пеша за не повече от пет минути през гъстата тълпа всевъзможни продавачи на всевъзможни нелицензирани стоки, млади бизнесмени и „куфарни“ търговци с огромни раирани чанти. Не е възможно да срещнеш нормални хора по този път. Такъв е сега животът: гледай да откраднеш, гледай да продадеш, гледай да направиш далавера… Няма ли да купуваш? — тогава се отмести, не пречи на частния капитализъм да се развива!
Александър бе ходил няколко пъти в Славкината резиденция, но още по времето, когато „великият детектив“ тъкмо се бе нанесъл в това гадно помещение, напомнящо или бивши складове със сводести тавани, или превърната в склад конюшня. Гостът дори не се досещаше какво може да се направи от този „офис“. Зданието бе старо, строено преди революцията, а може да е и от миналия век. Външно изглеждаше солидно, а отвътре, казват, било престроявано десетки пъти и все неуспешно.