Това, което сега видя, не можеше да се сравни с нищо. Макар Саша да бе виждал доста офиси, особено напоследък. Първото впечатление: Грязнов се е развихрил. Шик! — няма друга дума. За година и нещо е успял да направи невъзможното със своята наемна, но много професионална армия. Дори и нея е сформирал сам подобно на класическата швейцарска гвардия — от най-добри представители на почетната някога професия — ченгета, изморени от попълване на обяснителни записки, млади пенсионери, но много способни и изобщо неизгубили сили и възможности следователи и прочие „черноработници“ от разузнавателната служба. Браво на Славка! Веднъж му разказа, че „се отпуснал“ и не му досвидели пари за дизайн, та затова спечелил в главното: „Клиентът трябва да благоговее, само в такъв случай охотно сипе големите пари.“ Нелош девиз за частно разузнавателно бюро, чиято работа е гарантирана с множество лицензи. Дали да не отиде при него? „Не съм толкова стар, че да се страхувам от промяната. А няма да е трагедия да стана подчинен на Славка. Наистина, има хора, с които е по-лесно да си приятел, отколкото да работиш заедно с тях, но с Грязнов сме минали всички традиционни изпитания, през огън и вода сме минали. И какво още? С него може. Ако това не е детска мечта…“
Впрочем, той наистина е герой. Рожбата му си я бива.
— Хайде, Саша, стига си цъкъл с език — съобщи Грязнов с тон на удовлетворена красавица. — По-добре да се заемем с твоето дело, че сега моите гвардейци ще се изсипят с отчетите за свършената работа и аз напълно ще изключа. Какво казваше вождът? „Отчет и още веднъж отчет!“
Разбира се, интересно е да научи какви ще са тия отчети, за какъв вид дейност и така нататък. Но Славка не гори от желание да разказва подробности за дейността на бюро „Слава“ и не бива да го разпитва, изобщо трябва да се отнася максимално спокойно към новия му „бизнес“. Може би Грязнов затова помагаше охотно на Турецки в трудностите му. И не му взимаше пари. Макар Саша да знаеше прекрасно, че съветите и консултациите на Грязнов, да не говорим за по-сериозните акции, не струват никак евтино.
— Та от какво се интересуваш все пак? — попита солидно той и в интонацията му явно прозвуча откровено удовлетворение от реакцията на Турецки след беглия оглед на няколкото стаи отлично оборудван офис. — Горе-долу си представям какво ти трябва. Но все пак ми разясни задачите си.
— Жената на Кочерга, онзи, нали знаеш за кого говоря, та тя напълно отговорно заяви, че бившият боксьор, а сега покойник, шофьор и телохранител на нашия банкер, постоянно играел карти в някакво нелегално казино, заради което и се разделили. Разбира се, не защото казиното е нелегално и дори не защото доста често е печелел големи суми в дойче марки, а на нея не давал нито пфениг и непрекъснато й обещавал след следващата печалба да я ощастливи. Развели се, защото изобщо не харесвала интереса му към картите, а може да е и нещо повече от интерес. Та си помислих, че ако тя не лъже и у него от време на време наистина са се появявали известни едри суми валута, неговите партньори, така да се каже, по съвместния игрален бизнес са могли да проявят свой собствен интерес. Интересите на партньорите, както знаеш не по-зле от мен, особено в такива работи, рядко съвпадат.
Турецки разбра, че говори прекалено надълго, и замълча, щом видя в очите на Грязнов почти незабележимо нетърпение. Слава не уважаваше многословието.
— Достатъчно, можеш да не продължаваш.
— Аз горе-долу казах всичко. Просто си мисля, че ще бъде неправилно да отхвърляме и такава версия. Ти как мислиш?
Вместо да отговори, Слава отвори голям сейф, в който държеше дискети — скъпоценния си архив, извади пакет, огледа го от двете страни и кимна удовлетворено, после пъхна дискетата в компютъра на бюрото си. Извика Турецки при себе си с пръст и той се премести пред екрана. Появи се текст: „Нелегални казина в Московски регион“. Не е лошо!
— Откъде имаш тия данни? — изуми се Саша.
— Заимствах ги в МУР. Когато реших да мина в частния сектор. При това аз съм съставял тия списъци. Нали ти разказвах, че успяхме да извадим на бял свят всички игрални домове, всички до един. Забрави ли?
— Тоест как си заимствал? Свил си дискетата?
— Какво говориш? — Грязнов недвусмислено врътна показалеца си до слепоочието. — Толкова ли си неграмотен? Защо да „свивам“, когато мога просто да копирам нужните файлове. А с тези материали ще допринеса повече полза, колкото цялата моя милиция, която вече никого не пази… Не, май твоят Кочерга не е в нито едно казино в Москва и областта.