Той пак се вгледа в наредените снимки и помисли колко са причудливи обратите на съдбата. Ето Кирил, по-големият брат на Олег, яхнал мотоциклет, бос, с мръсна тениска, разрошен. Сякаш е излязъл от онзи, вчерашния махмурлийски полусън — вироглав и страстен автомобилен състезател, който, ако поиска, може да достигне много високо в този напълно див спорт за Турецки. Или в живота? Е, може да не е Сена или Шумахер, но все пак! А завърши икономическия факултет на Московския държавен университет и се занимава с финанси, най-скучната сфера от човешката дейност, както смята Саша. Наистина Олег почти намекна, че Кира сега е таен агент във ведомството на господин академика, както понякога наричат външното разузнаване.
А на другата снимка са двамата братя. И Турецки с тях. Шура ги щракна, когато играеха футбол в Тарасовка. Дали сънят се сбъдва?
— Олежка, на колко сте тук?
— А? — Той дойде с нож в ръката, погледна под вежди снимката, присви очи и измънка: — Аз съм на седемнайсет, значи Кира е на двайсет и две. А пред нас ти си стар човек. Маминка ни снима, помниш ли?
Саша кимна:
— Ами да, и аз, старият глупак, ритах топка с вас като хлапак! Гледай! — Той намери още една „историческа“ снимка, където те, т.е. той и Кирил, са снети на фона на уникална находка — манатарка някъде кило и половина, две кила, която все пак не намери Турецки, а Кира. Но как да не се присламчи към чуждата слава!
— Аха! — реагира бързо Олег. — Това е трофеят на двама ви с Кира, дето никой не го опита. Защото докато го демонстрирахме на съседи и всички заинтересувани лица, бедната гъба хвана червеи и цялата се вмириса. Остана само това единствено свидетелство. Добре де, Саша, разглеждането на Третяковската семейна галерия се отлага за после, а това е още едно леко мезе. — Той премести чинията с фино нарязаното розово месо. — Хайде да обърнем по една и на работа. И аз имам нещо за тая вечер. Става ли? Нали няма да се обидиш?
— Боже мой, но какво говориш! И така съм ти признателен!
Те веднага обърнаха по една от хубавия коняк и след като пъхна в устата си една фунийка от нежното месо, Саша бръкна в джоба си за тефтер и писалка.
Олег отиде до прозореца, запуши и като се обърна, каза изведнъж с уж престорена сериозност:
— Ще те моля да не включваш магнетофона и да не записваш нищо в бележника. Саша, давам ти честната си дума, че не включвам и моите устройства, с каквито, както разбираш, тук е пълно.
Той се усмихна. А Турецки прибра писалката и тефтера.
— Между другото, нямам проблеми с паметта си — отбеляза някак между другото.
— Може би не ме разбра съвсем правилно — рече сериозно и леко назидателно Олег. — Сведенията, които ще получиш от мен, са строго конфиденциални. Схвана ли? И аз съм ги почерпил от неофициални източници. Единият от тях заема твърде високо положение в държавата, за да го разкриваме. Дори неволно. Не се сърди, но не мога да ти съобщя и фамилията — неговата и на другите, на които ще се позова. Те ми трябват повече, отколкото на теб, Саша… А ти яж, не се стеснявай.
Ами че той не се стесняваше: като му се е паднало такова хапване на корем! Но това е само така, за храброст. Всъщност Саша бе уверен, че заради него Олег няма да прави спектакъл за дреболии. Значи има нещо, което ще се наложи да използва, но с огромна предпазливост. Не, все пак не обичаше тия условия!
— Значи, Саша, най-напред ще обрисувам общата картина. Започвам с това, че днес, т.е. в реално сложилата се историческа обстановка на държавата ни, работата на банковите структури минава основно под патронажа на едни или други бандитски групировки. Колкото и да звучи клеветнически, нали ме разбираш? По този въпрос не си струва да се заблуждаваш: сиреч мафията — все пак не са комунистите, и те изобщо няма да допуснат връщане на старото. Сега за престъпниците наистина настана „златен век“. Гребат пари не с милиарди, а с трилиони рубли. Между другото, просто за сведение, макар че може да знаеш тази цифра: миналата година те са получили един и половина трилиона рубли само от сенчестите операции. Както се казва, цифрата е най-последната. Рублите вече не са цел. Търсят се и долари, и марки, и франкове, и фунтове, при това гигантски суми. И ако проведем днес социологическо допитване в мафиотските структури, както обичат да правят това тия до нас, от бившия „Калинински“ проспект, то основната маса би заявила, че направо мечтае да се върне към командно-разпределителната икономика. Знаеш ли защо? Ами защото така им е по-лесно да действат. Нямаше да я има конкуренцията, която сега оказва натиск. Но ако погледнеш по-хубаво тия хора, Саша, а ти неведнъж си ги виждал, разбира се, дори си им стискал ръката (на мен ми се налага да го правя всеки ден и понякога всеки час по силата на обстоятелствата в страната ни), ще видиш, че под туидовите сака и френски ризи от някакъв Де Ниро или Карден лъщят пак същите татуировки „Няма да забравя майчицата родна!“. И в устата на повечето от тях все така святкат златни мостове, защото още не са успели да си наслагат керамични челюсти. И едно от видните места в тези редици, Саша, заемаше твоят Елмазов. Той успя да разгърне гигантско финансово дело — създаде цяла банкова империя. А резултатът — сега е… в гроба. Така че, повярвай ми, от най-добри подбуди съм готов да ти повторя вече казаното днес сутринта там, в Останкино: Саша, проблемът е невероятно труден и далеч не следствен. Ей богу, по-добре се постарай да не нагазваш в тази тиня.