— Кой възразява! — Турецки видя, че вече не му остава време да се връща вкъщи, за да се преоблече за вечерта в Дома на журналистите. Калта по коленете позасъхна, така че ако я изтърка и не се стреми към трибуната, не се забелязва толкова, може да мине и така. А топящото се в устата месо е в състояние да поеме всякакви конячни изпарения — ако някой разпасан катаджия пак спре старши следователя по особено важни дела. Затова може да си позволи още една чашка, като има предвид, че оттук до ДЖ-то на булевард „Суворов“ с кола се стига за три минути. Ако пак не хлътне в някое бандитско меле, разбира се.
— Какви потресаващи неща прави за нас великолепната троица. Първо, част от парите на „Златен век“ отиват за финансиране партията на прогресистите, чийто лидер, както правилно се досещаш, е именно Кармен, иначе за какъв дявол тя ще се свързва с женени банкери, които, направо казано, не притежават външността на… тия бе… Джеймс Белуши или Ричард Гиър. Отделен въпрос дали те са имали нужда от нейната партия. И този въпрос сега не е най-важният. Но тук възниква друг алианс. Миналата година Отарии няколко пъти лети до Швейцария при някой си Марк Щерн. Бивш съветски гражданин, сега едър магнат, по мои лични сведения търгува с оръжие. Главно с арабския свят и главно с калашници. Вече знаем със сигурност какво е носел Отарии. Златен пясък, както трябва да ти е известно, Саша. Доскоро с указ на президента само на Роскомдрагметал и Централната банка бе разрешено да търгуват с него, по-точно да го изнасят. Едва тези дни бе прието правителствено постановление, разрешаващо на още пет специално упълномощени търговски банки да изнасят зад граница скъпоценния метал и камъни с цел привличане на чуждестранни кредити. А пък Отарии с благословията на своя приятел и бос, сиреч на Сергей Егорич, вече отдавна и без особено угризение на съвестта носи на този Марик в Швейцария това, което е забранено за изнасяне. Въпреки това Марик, или Марк Абрамович Щернбух, стар жител на втората столица — Санкт Петербург, емигрирал в началото на седемдесетте и бързо намерил истинското си щастие — роднини има там и прочие — в един от заводите си пречиства този пясък до приетата в цял свят висша проба. По-нататък. Златото на Елмазов и Санишвили се трупа в продължение на година. През февруари Елмазов лети в Цюрих и според наши сведения внася в банката около тон и половина злато. На така наречения метален влог. Сам разбираш, световната преса не съобщи този факт.
На Турецки му се стори, че започва по малко да се шашва от историята, чийто край, както подозираше, не се вижда. А може да е от изпития коняк? Но Олег, сякаш почувствал се детектив, влезе в новата си роля и като придърпа съвсем близо до него стола си, продължаваше със същия тих глас. Налагаше се Саша да се напряга буквално с целия си организъм, да му се не види макар…
— Но и това далеч не е всичко, Саша… Между Елмазов и Санишвили възниква конфликт. През март, т.е. буквално по петите на Сергей Егорич в Цюрих е забелязан и Санишвили. Той, естествено, научава, че от общата им сметка са изтеглени четири милиона долара, два от които са отишли за закупуване на къща в района на Алпите, това е близо до Мюнхен, а другите два са изхарчени за организирането на школа за млади мениджъри. Това става вече у нас. Изхарчени са за стипендии, оборудване и прочие. И тъй, има значителна липса, възникнала по вина на единия от партньорите — и доскорошните приятели и съмишленици се сбиват…