Не, Турецки не можеше да стои повече на стола като истукан. Той стана и отиде до широкия прозорец с изглед към крайбрежната улица. Извади цигара, запали, пусна струйка дим през отворения прозорец. Кой знае защо изведнъж си представи живописна панорама от Москва, но не тази, която се откриваше пред очите му, а другата, от октомври деветдесет и трета. Тогава тук сигурно е стоял някой, гледал е гигантското открито пространство, незатворено още с метална ограда, и е чакал кога ще ударят снарядите на танковите оръдия по седналите наблизо защитници на Белия дом… И изведнъж Саша почувства някакво странно раздвоение: т.е. в този момент беше тук, в кабинета на Олег, слушаше разказа му и разбираше — странна работа! — че някога вече му се е случвало нещо подобно, че е слушал този разказ и е знаел предварително трагичния финал. Дори виждаше някакъв изход от дадената ситуация, и то съвсем потресаващ изход, но… Но в мозъка му имаше някаква тапа. Никак не можеше да си спомни.
— Разчистването на сметките, Саша, ако ме чуваш, продължава до ден-днешен. Моят източник твърди, че в дадената ситуация малко остава до куршум в челото. Да започнем оттам, че възникнаха сериозни проблеми с предизборното финансиране на партията на прогресистите начело с мадам Кармен, както вече казах, или Максимова-Силвинска в светските кръгове. Второ, което е много важно, засечен е телефонен разговор, макар да не може да се нарече разговор в прекия, всекидневен смисъл, това е по-скоро вик, скандал… Както ми съобщиха Надежда, жената на Санишвили, „викала, та се късала“, че трябва незабавно да напуснат Москва, да заминат или в Тбилиси, или на края на света, дори в Америка, защото мръсните лапи на съучастниците на Елмазов непременно ще ги „стигнат“. Какво ще кажеш по въпроса? Ако след всичко, което ти разказах, искаш да знаеш мнението ми, чуй: не изключвам например, че докато се готви да изчезне някъде в Европа или в Щатите, самият Отарии е нанесъл предупредителния удар и е организирал погребение от висша класа на бившия си приятел и партньор. Разбира се, за твоето следствие всичко, което казах, е само думи, думи, думи. Не можеш да ги прибавиш към делото. И въпреки това, Саша, за да не отнесеш без нищо куршума в тази ситуация, настоятелно те съветвам по всякакъв начин да се отървеш от делото.
Турецки вече забрави кой поред път Олежка го съветва настоятелно да се откаже от разследването. Какво му става, що за мания го е обзела? Какво да направи по-нататък, да предаде делото на по-свободен колега? И какво да добави? Сиреч страх ме е да не отнеса куршума? Ситуацията е някак си странна.
— Добре де, Олег, разбирам те, както и безпокойството ти за моя живот. Благодаря. Кой друг ще ме съжали, ако не ти! Но нали ти не се страхуваш да воюваш с мафията? Или имаш определени уговорки с нея?
Каза го, по-точно изтърси го, без много да му мисли, а напразно: Олег веднага някак потъмня. Дори външно стана по-сух и по-строг. Прибра бутилката в бара, а празната чиния постави върху хладилника. С една дума, мимоходом въведе известен ред. Обърна се неочаквано и отбеляза невесело:
— Саша, аз съм съвсем друго нещо, тук правилно си разбрал, макар съвсем да не е това. За мен работи цял апарат от гвардейци…
Малко късно Турецки съобрази, че рандевуто завърши. Да каже на Олег благодаря и да си ходи? Или да обещае да послуша съвета му? У Саша остана някакво смутно усещане от поверителния разговор с Олег. Едно е сигурно: Олег знае много повече, отколкото казва. Но е невъзможно да го извика на разпит в прокуратурата и да започне да го „обработва“. Значи трябва да изобрази на лицето си: всичко разбрах, да махне с ръка на чичкото и — чао!
Турецки веднага го демонстрира.
11.
Меркулов изслуша съобщението, без да го прекъсва. Саша намери удобен уличен телефон край зеленчуковия магазин, срещу църквата „Възнесение“ до Никитските врата.
— Не ми харесват твоите мистични източници — резюмира накрая Костя, когато Турецки сложи точка на не особено логичния си разказ. — Все пак не сме частно детективско бюро и това, което е подходящо за твоя Грязнов, нека се изразим така, не е за прокуратурата. Ще ме извиниш, обаче всичко това са детски игри: Кармен, Хосе, не знам си кой…
— Костя, аз вярвам на източника си, разбираш ли? И няма никакъв Хосе, не си измисляй.
— Въпреки това те моля да минеш без художествена самодейност. Никой не се съмнява, че твоят Елмазов е бил заобиколен от мафиозни личности, че неговите съучредители може да са мошеници. Но ние търсим конкретния престъпник, трябва ни убиецът, Саша. Ако започнем да разработваме цялата тая компания, веднага ще ги подплашим, нима не е ясно? За никого не е тайна, че половината от доблестната ни милиция е на служба при нелегалните бизнесмени. Добре де, и ти, може би и аз, да речем, сме сигурни в момчетата на Юра Фьодоров, и то в някои. А виж, дори се боя да отворя дума за Главно следствено управление към Министерството…