— Четири. Знам си аз работата, чичо Слава. Двата апартамента са празни, сигурно е.
Грязнов погледна Турецки и се усмихна. И Турецки разбра погледа му в смисъл, че кадрите растат.
След няколко минути двамата с Грязнов се качиха на седмия етаж. Слава се приготви за работа, а Саша и Денис застанаха на пост. На Грязнов му трябваха десетина минути за специалната заключалка. После надянаха на краката си нещо като пластмасови обувки, а на ръцете същите ръкавици и влязоха в антрето тихичко като крадци.
Грязнов им нареди да не мърдат до вратата, а той с пистолет във вдигнатата си ръка тръгна покрай стената. Чуваше се как тиктака часовник, сигурно в трапезарията, и тече вода от повреденото казанче в тоалетната.
Слава изчезна зад завоя и веднага се появи в коридора, пъхайки пистолета в колана на панталона.
— Имаме огромен проблем — каза той тихо.
Турецки влезе в спалнята.
На леглото, заемащо повече от половината стая, лежеше жена, единственото й облекло бяха прозрачни черни чорапи с дантелена шарка. Напоследък често показваха такива по телевизията. Пълните гърди на жената с тъмновишневи зърна висяха тежко от дясната страна на тялото. Лявата ръка бе отметната зад главата. Дългите черни коси закриваха лицето и затова се виждаха само ярко начервените полуотворени устни. С една дума, хубава позичка. „Плейбой“ би заплатил скъпо за подобна картинка! Изглежда, дамата е била докарана до такъв екстаз, че душата й не е издържала и е отлетяла като гълъбица. И тя наистина е отлетяла, но по съвсем друга причина. На възглавницата до дясното слепоочие на жената се виждаше кафяво петно съсирена кръв, а в увисналата надолу ръка бе пъхнат пистолет. Какво е това — самоубийство ли?
— Знаеш ли какво, Саша — обади се Грязнов, — по най-бързия начин изчезвай оттук. А аз ще попълзя още малко из апартамента… Струва ми се, че госпожа прогресистката е предала богу дух преди много часове. Какво стоиш като истукан? Да не искаш и това дело да ти тръснат?
Турецки поклати отрицателно глава.
— И аз така мисля. Денис, върни му ключовете от колата и върви, обади се на „Петровка“, нека изпратят дежурната група. Недей звъня от този телефон, обади се от автомата! Инкогнито! Разбра ли ме?
Денис пъхна ключовете в ръката на Турецки и изчезна от жилището яко дим. А Саша все не можеше да направи крачка. Грязнов ровеше из шкафовете и чекмеджетата със сръчността на опитен крадец.
— Между другото, Саша, забеляза ли, че жилището е заключено отвън. Всички ключалки. Значи като си е тръгвал от този спектакъл, някой е взел със себе си и ключовете. Или е имал свои. Но тогава не мога да намеря тия на стопанката… Ти нали не мислиш, че е самоубийство?
Турецки пак врътна отрицателно глава, защото всички думи, които знаеше, се концентрираха в една глупашка фраза, която се въртеше в главата му съвсем не на място: „Но дебелата Кармен извади първа своя колт…“ Като сън е…
Най-накрая той се раздвижи, кой знае защо стисна ръката на Грязнов и попита:
— А ти? Нима ще останеш да те засекат?
— За какво? Те сами ще дойдат и ще направят всичко както трябва. Всеки с работата си. Нека да благодарят на неизвестния доброжелател, а ти по-бързо изчезвай.
Турецки беше уверен във високия професионализъм на Слава и знаеше, че няма да допусне грешка, непростима за ченге от неговата класа. Затова пак пътуваше към центъра, без да бърза, без да обръща внимание на задминаващите го коли. Подминавайки го, някои шофьори спускаха страничните стъкла и изразително врътваха пръст до слепоочието си и по този начин демонстрираха недоумението си от нехайното му отношение към тях. Наистина, защо да дразни напразно глупаците? Турецки мина по-надясно и си продължи пътя. В главата му продължаваше да се върти онова идиотско: „Но дебелата Кармен…“
„Господи, но как беше по-нататък? Хайде, Розенбаум, подсети ме по-нататък! Не, все едно, никога няма да свикна с труповете. Остава само да завиждам на храбрите следователи от книжките и филмите, които влизат в моргата като у дома си. Да, сега го чака моргата… «И над масите в моргата свети лампа…» Само това ми липсваше!“
Той дори не се досещаше колко трупа му предстои още да види в това следствие по пътя към истината? Публиката е такава — ту се весели, ту се стреля… Перестройка, престрелка, а след това? Бардак. Мафия.