— Аха, добре, добре, Сан Борисич. Значи дадох бързо газ, а си мисля, че тая работа ми е на терсене. Понеже лично Егорич не кара кола, както схващам, страх го е от кормилото… панически, може да се каже.
— Точно интонацията на Нина Василиевна — спомни си Турецки. А как иначе? Мъж и жена — все това.
— За кое казвате? — трепна Кочерга и го загледа, без да разбира.
— Спомних си вашата съпруга — намигна Саша, като сметна, че за установяване на по-тесен контакт със свидетеля, за повече доверие, така да се каже, подобна крачка няма да попречи. — Думички от нейния лексикон. — Но като не видя разбиране, добави: — Тя, доколкото схванах, обича да използва в речта си „може да се каже“.
— Аа… — Кочерга се усмихна едва. И като сви тъжно устни, кимна. — Вярно, обича ме тя.
И той още не я е разлюбил, разбра Турецки. Какъв глупав живот. Какво не достига на хората? Защо се джафкат? Сигурно за дреболии, които не заслужават внимание. Разделят се, кимат ето така, тъжно, картите им пречели значи да живеят нормално! А колко ли може да се играе на карти? Що за страст е това?
— За какво говорех? — Кочерга сякаш се сепна. — Аха, значи си правя сметката, че такъв воаяж, да ме прощавате, не ми уйдисва. И защо? Егорич няма да седне да кара. Излиза, че след тая делова среща пак ще трябва да го возя у тях. А това, кажи го, е на другия край на града. Че и при това време, и — недейте забравя — краят на работния ден значи, всички коли са на магистралата. Задръствания и прочие гадости. А освен това нашият мерцедес трябва да се прибере в гаража, пък той на майната си. И чак тогава да поемам на „Бронна“ за моята деветка. А аз исках още вечерта, може да се каже, да изчезвам за чужбината. Обожавам да карам нощем…
— Извинете — прекъсна го Турецки. — Не ви разбрах добре, по какъв начин възнамерявахте да пресечете границата?
— Ами с моята деветка. До Франкфурт на Майн стигам за трийсет часа. Бързо стигам, пътищата там, да знаете, не са като нашите. И визата ми, както казах, е открита. Няма въпроси. А там имам познати, особено от тия, еврейчетата, бившите наши. Много народ се е настанил там. Те, между другото, също не са загубени — кой на рулетка, кой „бляк-джек“, кой обожава едноръкия бандит. И е пълно с всякакви мангизи при тях. Аз, Сан Борисич, също не се оплаквам, имам там малка далавера, както се казва. Но после за нея, ако ви е интересно. Затова пътувам дотам не само да поиграя, но и да има полза за делото, може да се каже. А тя все не разбираше…
Турецки разбра, че тя — това е Нина Василиевна, на която от думата карти очите й започват да искрят като на дива котка и козината й сигурно се изправя.
— Да, за какво говорех? Аха, значи Егорич забеляза, че нещо се притеснявам по този повод, а той разните там психологии ги разбираше, чувстваше ги. И ми вика: ти значи, Витьок, ще ме закараш на летището и можеш да изчезваш, където ти видят очите. Аз не разбрах: как така, викам, ще ви оставя? Не можете да карате, а смяната ми, Петренко, ще застъпи чак утре — като ме няма, той кара Егорич и му плащат на ръка, така да се каже. — Не е редно, викам. Кой ще ви закара вкъщи?
— Петренко ли казвате? Кой е той?
— А, той е мой приятел, от Кубан. И двамата сме от село Старо-Минское. И в бокса бяхме заедно. После го доведох при Егорич, запознах го, казвам му, че винаги може да ме сменя, ако има нещо. Егорич го хареса, но не му плащаха по ведомост, а някак частно. Казвам значи на Егорич и виждам, че моята загриженост му харесва. Добре, вика, не се бой за мен, закарваш ме и си тръгваш и на никого не съобщавай. Аз сега ще имам страхотен шофьор, може да се каже професионален, бивш състезател.
— Така ли каза? Професионален състезател?
— Да, нещо такова…
— А защо не трябваше да съобщавате на никого?
— Нали ви казах, Егорич беше страхотен… Беше… Ами не искаше да си вземам неплатена отпуска, намаля ми се заплатата, а така уж ме е изпратил по работа. И преди се е случвало. Добре, казва, карай по-бързо, че вече закъсняваме. И стигнахме почти до самото летище…
— Можете ли да ми покажете ето тук на картата на кое място сте спрели? — Турецки отвори пред Кочерга доста подробна туристическа план-карта на Москва.
— Мога, естествено — зарадва се той, сякаш от тази му помощ на следствието ще е по-лесно да търси убийците. — Само че по-добре да ви нарисувам на един лист. — Той взе молив и бързо начерта на лист хартия собствена схема. — Ето ви Ленинградски проспект, тука значи е Белоруската гара, а тук — пътят за Шереметиево.