Майорът събу обувките си и отиде по чорапи до обесения.
— Да… вече няма да помогне доктор — мрачно съобщи той, сякаш се обръщаше към покойника, и се върна до вратата.
— Володя, викай дежурната група. И имам още една лична молба към теб.
— Слушам, Александър Борисович. — Володя кой знае защо премина на официален тон.
— Разпитай съседката, докато не е дошла бригадата, направи ми тази услуга.
— Няма проблеми… Ами ти?
Турецки се намръщи, защото точно сега за съжаление не можеше да обясни нищо свястно на този славен младеж. Разбира се, можеше да му каже, че пред тях навярно е имитация на самоубийство и произшествието трябва да се разглежда именно от такава гледна точка, но… Рано е. Вместо това помоли Володя да съобщи за случилото се на началника си, т.е. на Юра Фьодоров, за да може, ако намери за необходимо, той да се обади на Меркулов. Впрочем може и да не бърза с последния: вече нищо не можеш да промениш, а понякога нервите трябва да се щадят, дори когато не са твоите, а на началника ти. Стори му се, че Володя чудесно разбра всичко: няма закъде да бързат. Още повече че в общата операция има явен провал. Значи няма с какво да се похвалят точно сега, а винаги можеш да си изкараш един по врата.
След всичко това Турецки тръгна към летище Шереметиево. Оставаше последната сламка, името на която е Генадий. Или Гена. Написано на пръстите на дясната му ръка.
5.
Не избра най-удобното време за посещение на Шереметиево, естествено, средата на неделния ден е — това не са най-добрите часове за таксиметровите шофьори. Главните „печеливши“ рейсове са сутрин. В средата на деня настава затишие. Затова, като си намери с усилие място за паркиране, Турецки малко поклюма на кормилото: беше уморен, а и целият му сън продължи трийсет и пет минути, докато пътуваше с метрото за към Методич.
Когато се събуди, пред зданието на летището вече се бе наредила прилична редица „таксита“ без всякакви различителни знаци. А самите „таксиметърджии“ се тълпяха пред входа, край подвижната прозрачна врата в очакване на подходящите клиенти. Време бе да отиде при народа.
Като се клатушкаше, сложил ръцете в джобове, с каскета на Грязнов, кипнат на тила, Турецки тръгна наслуки към един от „каруцарите“ — младо светлорусо момче със синя бейзболна шапка с надпис „Калифорния“.
— Ще ме вземеш ли до центъра?
Младежът се изплю звучно, гледайки отражението си в стъклената врата и след продължителна пауза, по време на която даваше да се разбере, че размишлява дали си струва или не да приема предложението, процеди лениво:
— Валута имаш ли?
— Дойче марки — измърмори небрежно Саша и също се изплю. — Колко?
Но в този момент към „бейзболиста“ се надвеси един мустакат, прошепна му нещо на ухото и младежът веднага изчезна, преди Турецки да мигне.
— Имаш марки? — попита с нагъл кавказки акцент новият „шофьор“ и погледна в упор с изпъкналите си блестящи очи. — По-ка-жи!
— Закъде бързаме? — възрази Саша. — Като срещна приятеля ми от Германия, той ще има марки. А после ще отпрашим с него към центъра. На „Фрунзенска“, разбра ли, мой човек? Ами ти да не се казваш случайно Генадий? — попита просто така, може пък да знае.
— Аха — мустакатият махна равнодушно с длан и се отдалечи. — Грамадни се казвам.
— Много важно — изломоти под носа си Турецки. Този „другар“ явно не бе подходящ за откровена беседа.
Разходи се покрай зданието на зала „пристигащи“, избра в редицата от чакащи коли една, на кормилото седеше определено таксиметров шофьор със стаж. Беше солиден на вид чичко, който четеше „Литературная газета“. Застана до отворения му прозорец.
— Добър ден, татко.
— Добър ден, ако не се шегуваш — отвърна той и свали очилата си.
— Кажете, татенце, не познавате ли тук един Генадий? Не е много висок, слабичък и с мустачки. Работи в такситата.
— А за какво ти трябва? — иронично попита „бащата“.
— Имам да му давам едни пари. — Турецки се зарадва на започналия разговор. — А му изгубих адреса, докато пътувах към града.
— Откъде идваш?
— От Смоленск — изрече първото, което му дойде на ума.
— Ти какво, специално за дълга си ли? Толкоз ли е голям? — засмя се той и стана ясно, че никак не вярва на измислицата.