Ето, това е главният резултат, а всичко останало — белетристика. И Фьодоров каза на Саша: можеш да записваш… Адресът е установен едва днес, но засега Фьодоров не е изпратил там никого. Не е искал да бърза, без да се посъветва със следователя, и Турецки оцени мъжествената му постъпка. Не е трудно да го изплашат, ако не действат умно.
След това поговориха по повод грубата грешка с Кочерга — на Турецки естествено, но Фьодоров бе достатъчно тактичен и част от вината, наистина съвсем мъничко, пое лично. И за това благодарим. Още не е разговарял с Меркулов и значи правилно е разбрал пумите на Саша, предадени му от Володя Яковлев: не бива в неделя да се вдига шум. А пък успехът с Боуза като никога е навреме. Още не е късно и може да успее да стигне до селцето Захарино, което е по Киевското шосе. Турецки си направи сметката: по околовръстния и по Киевското — за трийсетина минути.
Браво на Юра, правилно е изчислил, че къщата, посочена в завещанието на Сергей Егорович Елмазов и принадлежаща му по право като лична собственост, за която не знаеше дори собствената му съпруга, може да е имала непосредствено отношение към издирвания от Турецки Емилио Фернандес още докато банкерът е бил жив.
7.
След тежкия столичен смог, след ужасните изпарения и пушек, притиснали ниско земята като сив облак, въздухът в околностите на Москва му се стори живителен озон. И дори в облачната сивота на този предвечерен час се прокрадна синева. Самото селище, където Турецки влезе по напълно прилична асфалтирана улица, заемаше максимум пет хектара — заедно с парка и гората на крачка от него. Тук се намира доста известният туберкулозен санаториум, по-точно, по-рано беше тук, а сега един Господ знае какво е. Доколкото Саша си спомняше, веднага след селото започваше обширната пясъчна кариера, обкръжена отвред с весела бронзова борова гора. По-рано господата са знаели къде да си строят именията.
Но от самата кариера, т.е. това, което помнеше, нямаше и следа. В малка падина, обкръжена с борова гора, се простираше градче, построено с червени тухли. Или селище, каквито Саша е виждал в Прибалтика. Ярки, съвременни дву- и триетажни къщи-вили, наредени една до друга не гъсто, а на прилично разстояние, заобиколени от невисоки овощни дръвчета. Значи селището не е на по-малко от пет години.
Ако отдалеч къщите изглеждаха като слезли от картинките на рекламен проспект, то отблизо само се засили усещането за празничност и някакъв не много руски ред, да ме извините за откровеността. Подстригани тревни площи, грижливо направени цветни лехи, невисоки оградки от циментирани камъни и железни орнаментирани решетки — с една дума, всичко бе нарочно чуждестранно и дори може би малко предизвикателно. Саша разбираше, че наистина това е подло чувство, но му мина такава мисъл: оградките не са пречка, тук трябва да се вдигнат крепостни стени, защото току хрумнало на селяните от съседните колиби да подпалят господаря. Или подобни желания не бива повече да възникват?
Младеж в спортно облекло, който тичаше в бавен тръс по чакълестата пътечка, обясни учудващо бързо и разбираемо как да намери необходимата му къща, от коя страна да мине, като изрази съчувствия по повод ненавременната кончина на стопанина. Значи тук всичко е известно.
Елмазов е купил отличен имот. Това наистина бе голяма къща с открит просторен двор с люлки, баскетболни кошове и дори футболни вратички. На човек му прави впечатление, че това изобщо не е обикновена къща за живеене или разкошна подмосковска вила с всички удобства, а нещо като пионерски лагер. Сега по западен маниер ги наричат бойскаутски, а защо?
След като остави колата до портата, Турецки бутна ниската незаключена вратичка и тръгна към къщата. Входната остъклена врата отвори накуцващ брадатко със син пуловер с надпис „Virgin“, което в превод от английски напълно съответства на понятието „девственица“. Саша се представи, обясни накратко, че идва лично да поговори със стопанина или стопанката на въпросната сграда. Брадатият на свой ред също се представи. Оказва се, че Турецки разговаря с коменданта, а стопанката на заведението е много заета с клиенти. Естествено, че в повредената глава на Саша веднага изскочи въпросът: това да не е някакво свърталище? Още повече, че някъде от вътрешността на сградата се чуваше весело дрънкане на пиано и няколко нестройни гласове извиваха бравурна мелодия.