— Има ли успехи? — попита Меркулов без всякаква интонация, с което постави Турецки в деликатно положение. Като в оня виц: „Всички бизони измряха, о, вожде, от тях останаха само лайна. Затова пък много лайна, о, вожде!“ Та с коя новина да започне доклада си? С лошата или добрата?
— Не съм сигурен — започна Турецки — дали това може да се нарече успехи, но бедата е, че Кочерга…
— Вече знам — прекъсна го Костя и така избави следователя от самоизтезанието.
— Е, щом Фьодоров все пак ти е съобщил това, тогава за другото. Оня шофьор се казва Сеня, Семьон Иванович Червоненко. А не Гена, както твърдеше Кочерга. Смешно, нали? Отначало и аз не можах да разчета татуировката на пръстите му. Протоколът е у мен, Костя, утре сутринта Сеня ще помогне да съставим фотороботите. Костя, между другото, този шофьор даде интересни показания. Той наистина е карал от Шереметиево кацналия от Германия трийсетгодишен пътник, който бил с хубав дънков костюм и който по-късно срещу аерогарата на „Ленинградско шосе“ се прехвърля в мерцедеса. Описа отчасти тоя „куриер“ и по този начин вече имаме някои белези на човека, който е карал колата на Елмазов и е загинал заедно с нашия банкер. Има само един въпрос: кой е той и какво е носил? Има малко данни и за втория пасажер, но това е слаба работа, Костя, слаба. Тук има много да ровим.
— Добре — успокои го Меркулов, — смятам, че и това не е малко. Да, забравих да ти кажа, тук на твое име дойде факс от „Аерофлот“. Списък на пътниците. Но без да те обременявам с допълнителни неща, предадох го на Фьодоров, за да може неговите юнаци по-бързо да се включат в проверката. И в началото на седмицата, т.е. утре, максимум вдругиден, да имаме на масата резултатите… Добре, че си намерил бързо този Сеня, по този повод не чакай особени благодарности, то си е нормално твое задължение. Страната те е учила и аз петнайсет години те ограмотявам. Намерил си го, браво. Но къде беше във втората половина на деня? Да не би да си се хванал, както обикновено, с приятел и да си отишъл при някоя поредна следователша или адвокатеса, използвайки успеха за прикритие на кошмарната си и непростима грешка?
Не, нямаше да е Меркулов, ако премълчеше за фала с Кочерга. И за следователшата също… Откъде е научил за новата позната на Грязнов? Ама е хитрец! Разбира се, в такъв случай най-добрият отговор може да бъде басня за някоя ярка особа или нов виц за поредния вожд. Но Турецки не съумя дори да оформи изцяло остроумния си отговор в главата си.
За дългите им години служба заедно с Костя, подчинени на малко сляпата и явно оглупяла руска богиня на правосъдието, те наистина някак си се приучиха да се отвличат от криминалните неща с помощта на алкохола или новите вицове за шизоидни вождове, които, като погледнеш, нямат чет. Но за свой срам, напоследък всеки сам си пиеше питието и по този начин изобщо не разнемаха костите на президентите. Сега има алкохол, пък и всякакви питиета, направо да се къпеш с тях, а кой знае защо не им остава време за пиене. Преди имаха време, а сега сякаш се е изпарило неизвестно къде. А пък по въпроса за вождовете бедата е съвсем друга: няма никакви нови анекдоти. А това вече е лош признак — или на война, или на голям глад.
Голяма работа, щом не става нито с мадамите, нито с вождовете, тогава, както е казвал един от тях, ще тръгнем по друг път.
— Костя, намерих Емилио Боуза. Той е незаконороден син на Елмазов. — И Турецки направи съответната пауза.
Меркулов трябваше да оцени и самия факт, и небрежния снизходителен тон, с който бе изложен. Но той не се съобрази с условията на играта, защото фактът все пак си беше от първостепенна важност.
— Ха! И защо мълчиш?! Какво е станало с него?
Саша доложи подробно резултатите от пътуването си в Захарино.
— Странна история — замислено каза най-накрая Меркулов. — Все пак излиза, че този Сергей Егорович е бил добър човек. Но за съжаление всичко това няма никакво отношение към убийството му.
— Кой знае — възрази Турецки по-скоро от навик да противоречи. Или от обща умора. — В нашата работа, както е известно, не можеш никога в нищо да си сигурен.
Отсреща се чу многозначително „хм“. Философското откровение, което изрече, бе възприето като най-елементарна баналност. Саша горе-долу разбираше, че е изтърсил глупост: съмняващите се пинкертоновци са добри в друга компания, но съвсем не в общуването с Костя.
Пак възникна пауза, но тя се роди не в нощното жилище на Грязнов, а там, на другия край на Москва. Турецки се досещаше, че главата на Костя като видеокамера прожектира сега филм с название „Частният живот на банкера Елмазов“. И възникналото мълчание не е от смущение, а от активната работа на мисълта.