— Получена е информация от моргата: не са открити следи от насилие върху тялото на Кочерга. Асфиксацията е станала, докато е бил жив. Това показва, че сам се е обесил. Т.е. никой не го е бесил насилствено. Нали е интересно? Защо мълчиш?
Саша смяташе, че Меркулов през цялото време обмисля версията за причастността на Марина Ковальова и сина й към криминалната развръзка на живота на банкера Елмазов и че в края на краищата трябва да произнесе неподлежаща на обжалване присъда: не са виновни! И да съобщи сега тържествено за това. Но Меркулов постъпи по-умно, просто смени темата, което бе конкретно доказателство за окончателното решение. Значи е сметнал дадената версия за отработена.
А Турецки на свой ред дори не се замисли над последното му предположение, защото стигна до решението си също окончателно.
— Разбира се, Костя, интересно е, но абсолютно не съответства на действителността. Аз работих с Кочерга половин денонощие, знам мислите и намеренията му и категорично отхвърлям версията за самоубийството. Няма спор, че сюжетът е съставен гениално. Действал е професионалист от висока класа. Освен това не изключвам наличието на най-нови психотропни препарати. А откъде се вземат, надявам се, знаеш не по-зле и от мен. Преди четири-пет години бих казал, че подобен препарат е излязъл от стените на лаборатория номер тринайсет на КГБ. Сега със същата сигурност мога да заключа, че даденият препарат се използва и в мафиотска среда, където е пълно не само с първокласни крадци, но и с бивши и настоящи кагебисти.
— Слушай, а историята с тая твоя Кармен е съвсем друга. Медиците твърдят, че версията за самоубийство е груба. Че е скалъпена умишлено с едничката цел: да накара следствието веднага „да се сети“ — аха, тук нещо не е наред, измама! Тук няма самоубийство, а умишлено убийство! След което ние сме длъжни да хукнем презглава след грузинския Хосе. И ще се претрепем да тичаме, а Санишвили преспокойно ще продължава да си живее в Германия. — И Меркулов неочаквано добави без всякаква връзка с предишните умозаключения: — А сетне ще се намери някой тип, който ще каже: „Учете се от немците!“
„Аха — разбра Турецки, — все пак се е обидил на оня глупак, главния прокурор, който между другото ме съветваше лично да попийна в свободното време хубаво баварско пиво, а Костя да организира обмяна на специалисти, за да придобием немски опит.“
— Виж какво, Костя, като каза за немците. Не знам дали съм сънувал, или Юрка Фьодоров наистина каза, че Елмазов и Санишвили са имали в Германия или филиал, или някакво съвместно предприятие?
— Не Юрка, а аз ти го казах. Изобщо трябва да знаеш, че днес няма практически нито един предприемач, който да не е в тесни връзки с чуждестранни фирми. Имам предвид предприемачите, а не босяците, както разбираш. И мнозина просто прекарват времето си на Запад, тук перат мръсните долари, там носят валутата, тук обещанията и прочие измислици срещу милиардни кредити и прочие. Изобщо, сега, Саша, си лягай и се постарай да заспиш бързо и дълбоко. Че току-виж пак ти се присънила някаква измишльотина. Лека нощ… Ей, ей, Саша! Съвсем забравих да ти напомня: утре Шура прави сбирка по повод получаването на генералските пагони.
— Коя Шура? — въпросът, естествено, бе много умен.
— М-да… Александър Борисович, ти си не само за незабавна отпуска, а направо за пенсия. Шура бе! Нашата! Романова!
Какво пък, може би наистина трябва да се пенсионира? Или е неудобно, преди да изпратят главния? Подобни слухове потвърди дори Олег. А слуховете в нашата държава винаги са източник на най-точна информация.
Турецки се пъхна под одеялото, но преди да затвори очи, се застави да запомни: утре сутринта по-раничко да извика на секретен разговор Денис Грязнов, който знае добре немски, а в настоящия момент безметежно похърква в съседната стая.
Понеделник, 9 октомври
1.
От сутринта имаше страшно много работа. Разговорът с полусънения Денис не му отне повече от десет минути. Момчето се събуди, идеята го запали и отиде при чичо си да поиска цял ден да работи в библиотеката. Турецки имаше насрочена среща с доктор Липкин още за осем сутринта. По стар навик Липкин приемаше следователя точно по разписание, заради такъв пациент дори можеше да жертва почивния си ден. Само че днес нямаше нужда. Но преди да посети зъболекарския кабинет на Липкин, Саша трябваше да се отбие при съдебномедицинския експерт Градус, който поема дежурството в шест сутринта, и да изпроси една от веществените улики за временно ползване. Именно да изпроси, въпреки предоставеното му от закона право да иззема всичко необходимо за провеждане на следствените действия. Но с Градус не може като с другите, Градус, както се казва, е друга опера. След това, когато свърши с Липкин, чийто частен кабинет се намира на „Болшая Пироговска“, трябва да отскочи до съседите на „Зубовски площад“ в химико-фармацевтичния институт „Карпов“… Стоп! За малко да забрави най-главното. Точно в осем на „Петровка“ трябва да се яви Семьон Иванович Червоненко — това е най-важното сега. На кого да възложим?