Дори не възниква въпрос кого да сложи на зъболекарския стол вместо себе си: макар да го е страх, но е срамота да има пълна уста такива зъби. И при Градус трябва да отиде лично, понеже кого другиго може да напсува в зависимост от настроението си и да го изпрати на майната си. Това е меко казано. С Ким Курзаев също само Турецки може да се уговори за помощ. Благодарение на предишното им познанство. Така че в института „Карпов“ също предстои да отиде лично. Какво да прави?
И той започна да звъни на дежурния по МУР, за да му намерят началника на втори отдел майор Яковлев и да му предаде телефонограмата, свързана със Семьон Червоненко.
Саша отиде в кухнята с чувство за известна неудовлетвореност от действията си и завари там Грязнов, вече успял да изпие първото кафе и да изпуши сутрешната си цигара.
— Саша, какво така лицето ти днес е особено? — поинтересува се Грязнов, оглеждайки приятеля си с философско око.
— Какво ми е? — Турецки не бе настроен за шеги.
— Ами трескаво.
— Отивам на зъболекар.
— Тогава защо тонът ти е такъв умиращ? Някой ще си помисли, че си изплашен.
— Нека мисли. Всеки човек трябва да се бои от нещо. Ето ти например трепериш от ужас в самолет. Нали си ми разказвал.
— Е, обидихме ли се? — изуми се Грязнов. — Саша, какво ти става?! И аз не обожавам зъболекарите, дори не мога да кажа кое е по-лошо — самолетът или зъбарят… Добре, не се бой, ами я кажи как върви делото за богаташите?
Славка знае: за да помогнеш на някого да се съвземе, трябва да го бутнеш на професионална тема. Както обикновено, Турецки налапа въдицата и докато сърбаше вече изстиналото кафе, започна схематично, естествено, в общи линии да разказва. Грязнов слушаше внимателно, ругаеше тихо и поклащаше осъдително глава. И завърши късия си разказ с неочаквано предложение:
— Виж сега, Саша, ако се наложи пак нещо да се разбива, счупва, отваря без санкция, не се стеснявай, ние с Дениска сме насреща, винаги сме готови да помогнем, не се съмнявай. Между другото, къде го изпрати на ранина? Поиска да го освободя за целия ден.
— Абе хрумна ми една мисъл… една идейка. Може нищо да не стане.
— А, знам ги аз твоите идеи — намигна многозначително Грязнов. — От тях винаги нещо излиза. Добре, пази тайна, не настоявам, нека момчето се учи… Да, нали не си забравил, че Шура ни е канила днес на гости?
— Помня. Макар да не изпитвам никакво желание да гледам онова милиционерско котило.
— Какво котило! Ще бъдат все наши момчета, сърдечна компания, не повече от десет човека. Сякаш не познаваш Шура. Тя и миризмата на чуждите не понася…
2.
„Нима съм излязъл от черния период и съм прекрачил в белия? — попита се Турецки. — Ами ако наистина е свършил периодът на неуспехите?“
… Борис Лвович Градус, наклонил снизходително на една страна голата си глава, го изслуша спокойно, без традиционните псувни и даде веществената улика, грижливо направена на целофанов пакет. Саша се подписа за получаването и се оттегли с поклон, изпроводен от ироничната усмивка на съдебно-медицинския експерт. Майчице мила, какво ли не ставало! Съвестта на Градус се е пробудила. Или иронията му бе насочена към професора, когото Турецки възнамеряваше да докара малко по-късно тук, в моргата. Не, явно Градус е станал по-кротък.
Ако това беше спектакъл, завесата може да се спусне тържествено.
По-нататък в програмата бе доктор Липкин. Той работеше така, както птицата с клюна си — отмерено, спокойно, с високо чувство за собствено достойнство и внимание към пациента. Затова, като се готвеше за екзекуция и се настройваше за най-ужасното, щом седна на стола, Саша се освободи от всички страхове.