— Другия път, Александър Борисович — рече строго Липкин, — ви препоръчвам да дойдете точно след седмица. Не бива да изоставяте по този начин организма си.
— Благодаря, но имам още един сериозен въпрос към вас — Турецки неволно се поддаде на докторската интонация, — ако позволите…
Липкин само вдигна рамене: демек, щом е за вас, Александър Борисович!
И тогава Саша извади от чантата си опакованата в целофан челюст на „куриера“, загинал при взрива на мерцедеса.
Докторът я извади от пакета, огледа я внимателно и произнесе я въпрос, я констатация:
— Ферегейска ли е изработката?
— По всяка вероятност — да. — Саша сви рамене. — А какво бихте могли да ми кажете за бившия собственик на това нещо?
— Както разбирам, сега е умрял, нали? Или е убит? Ах, Александър Борисович, какво искате от мен? Аз съм само зъболекар, а не ченге. Е, добре, добре… Дайте пак да видя… Само не ме гледайте така… Какво мога да кажа категорично? Този човек е бил на около трийсет години, а отскоро е започнал да пуши. Но не много, просто така. На двата зъба има коронки, виждате ли, материалът е германски. А изкуственият зъб между коронките е направен по съветски, нали ме разбирате. Какво друго да ви кажа, странно защо всички тия зъби са едно цяло. Тоест всички са направени едновременно.
— Значи има вероятност това нещо да е направено у нас?
— Не, не мисля. У нас няма такива полировъчни апарати и такова пасване на цветовете. Вече ви казах, че имам много познати зъболекари, които отидоха от Съветския съюз в Германия.
— Чух, но така и не разбрах защо и вие не сте се присъединили към тях? От десет години се каните.
— Сега вече едва ли ще тръгна — въздъхна Липкин. — Не можете да си представите какво е да започваш на моите години. Добре де, да не говорим за това. Но два пъти съм ходил в Германия. По покана. Запознавах се с техните методи. Ах, Александър Борисович, какво да ви кажа: апаратура, технология — всичко от най-висока класа! А пък изпълнението — да ме прощавате… Просто обидно. Да имах тяхното оборудване! Макар че има и майстори. Например в малкото градче Бад-Соден живее един мой добър приятел и просто изумителен човек. Генрих Садовски. И е милионер. А каква клиника има! И как работи! Не — Липкин се намръщи, — това не е негово дело.
— Но може ли да е някой от нашите? Имам предвид от бившите?
— Лично аз не изключвам. Трябва и вие да виждате ясно — ето ви материала, а ето ви и работата! — Липкин няколко пъти посочи с пръст челюстта на масата и огорчено разпери ръце встрани.
Разбира се, Турецки не можеше да види дълбоката разлика, нищо не виждаше. Всеки си е специалист в областта.
По-нататък по плана следва химико-фармацевтичният институт. Времето е много подходящо — няма девет. Но професорът трябва да си е на мястото, той винаги се е отличавал с особена, дори малко обидна точност.
Няколко думи, за да стане картината по-пълна. Ким Шогенович Курзаев, доктор на химическите науки, професор и прочие, беше велик алхимик. Саша успя да го привлече като експерт в две много объркани дела, свързани с употребата на психотропни средства, и той много мъдро и бързо съумя да помогне на следствието. Не че след тези случаи станаха приятели, но Турецки от време на време му се обаждаше, нямаше навик да губи от погледа си експерт от такава висока класа. Но веднъж Ким се прослави, и то в буквалния смисъл. Заяви на всеослушание пред журналисти, че въпреки световните договори нашето военно ведомство разработва ново химическо оръжие. Разрази се неимоверен скандал. Щяха да съдят Ким, но общественото мнение бе изцяло на негова страна, за него направиха документален филм от Би Би Си. Разбира се, дълбоко в душата си Саша искрено споделяше човешката позиция на Ким, макар да можеше да го изрече на глас само пред Меркулов или Слава Грязнов. Въпреки това Саша предполагаше, че Ким не е забравил как без всякакви задни мисли го поздрави за завършилата дълга и неприятна епопея, разгърнала се в правителствените и военните кръгове.
Сега точно той му трябваше, понеже дори Костя потвърди и по този начин подкрепи предположенията за убийството на Кочерга.
Турецки се качи на третия етаж и влезе в малко преддверие на лабораторията на Ким Курзаев. Младичката, но вече превзета лаборантка го погледна въпросително. Господи, нима отблясъкът от славата на шефа осветява и подобни маймунки?