— Тук ли е доктор Курзаев?
— Да, вече пристигна, но в настоящия момент не е в кабинета си.
— Къде мога да го намеря? — Саша нямаше време да флиртува с хлапачката.
Като почувства пълната липса на интерес към собствената си особа, маймунката само сви неопределено рамене:
— Н-не знам… Опитайте да отидете в приемната на директора, може там да имате повече късмет. Наистина, сега имат важно съвещание.
Ах, да, как можа да забрави! Нали понеделник е ден за летучки, петминутки, кратки съвещания, всяко от които може да продължи не по-малко от час и половина, два, иначе няма да уважават заседаващите. Старата песен на нов глас!
Той погледна часовника си — беше девет без пет и ако побърза, може да успее. Слезе на бегом на директорския етаж и без никаква покана, съзнателно игнорирайки въпросително-учуденото изражение върху лицето на секретарката, влезе направо в кабинета на директора на института. Ура, Ким бе тук! Застанал до широкия прозорец, обсъждаше нещо заедно с директора.
Кратко изумление, мигновено разпознаване, след което Ким представи Турецки на директора и те чинно се здрависаха. Саша веднага изложи в телеграфен стил, че му трябва професор Курзаев, а в отговор директорът само разпери ръце. Странно нещо! Днес всеки, с когото Турецки бе принуден да общува, все разперва ръце.
Директорският кабинет започна да се пълни с хора, а Саша и Ким излязоха след снизходителното кимване на директора. Интересно, а какво можеше да предприеме срещу настойчивата молба, подкрепена от такъв аргумент като съобщението, че разследваното дело се контролира от президента и главният прокурор или заместникът му всеки ден докладват лично за хода на следствието? Така си беше.
— Докторе, кажете ми — попита Саша, когато влезе след Ким в лабораторията, — съществуват ли препарати, които могат да парализират волята и да дават възможност да правиш с човека каквото си пожелаеш?
— Разбира се — усмихна се Ким и с дългия си като на музикант показалец посочи голямата колба зад гърба си. Точно в този момент в нея се пенеше някаква жълто-виолетова течност. — Моля, може да се полюбувате, Александър Борисович. Работя нов еликсир. Гълтате от мензурката и ставате зомби. Мога да правя с вас каквото пожелая. Заповядвам ви и без да мислите и без угризения на съвестта взривявате Кремъл, Капитолия или Бъкингамския дворец.
— Не, Ким, сериозно питам.
— Саша, отговарям напълно сериозно. За да не те измъчвам, ще ти кажа, че сега в света, става дума за фармацевтичния свят, се произвеждат толкова от твоите психотропни, че можеш да откачиш само от наименованията им.
— Това ми е ясно. Следващ въпрос: съществуват ли изследвания, с помощта на които може да се установи дали на някого е давано от тези препарати? Преди смъртта.
— По принцип може. Но при определени условия. Трябва да не са минали повече от четирийсет часа от проникването на препарата в организма. Тези отрови имат лошия навик да се изпаряват много бързо и да не оставят следа.
— Това условие важи ли за труп?
— Най-вече.
— Ким, сериозно ли говориш?
— И още как — усмихна се той.
— Тогава се приготвяй и тръгваме веднага. Вземай всичко, което ти е нужно. Готов съм да сваля цялата ти лаборатория на ръце.
— Чакай малко. — Курзаев леко се смути от подобен натиск. — Първо, там долу — той посочи с пръст към пода, като имаше предвид директорския кабинет — имам много отговорно съвещание, говоря ти съвсем сериозно, Саша, разбери. И второ, тук ме чака страшно много работа.
— Тогава ще действаме по друг начин. — Турецки смени тона и стана официален. — Уважаеми Ким Шогенович, съобщавам ви, че по силата на предоставените ми пълномощия назначавам вас, професор Курзаев, доктор на науките и така нататък, за експерт по делото за убийството на гражданина Кочерга. И ви напомням, професоре, че под заплаха от наказателна отговорност нямате право да откажете моята задача… Ким, чуй ме, моля те, направо те умолявам, трупът е в моргата вече от денонощие. Времето изтича. Направи ми химическа експертиза и ще те оставя на мира, кълна се. Но резултатът ми трябва още днес, каквото ще да става.
— Но, Саша, това е невъзможно. Къде можем с такава скорост? Не, няма спор, ще тръгна, щом положението е такова. Казваш, денонощие? Това е опасно. На ръба… Но и самият анализ трае доста дълго време, предупреждавам те предварително. И не очаквай никакви резултати по-рано от утре сутринта. Ако изобщо успеем да определим нещо. Добре, ценя твоята настойчивост. Хайде да се приготвям…