Все пак имаше и познати, но тук-там. В първите редове Саша видя Меркулов, Фьодоров, шепата „важни следователи“ и още няколко грохнали милиционерски и прокурорски вълкодави. Заседанието се ръководеше лично от главния. Беше се настанил гордо на трибуната, вероятно се чувстваше свободно и разкрепостено, и не говореше, забил нос в текста, а така, беседваше волно с препълнената зала.
— … и в тая същата Германия, между другото, нека ви съобщя, също има определено количество убити банкери. Както сигурно сте чели в пресата, преди няколко години в Бад-Хомбург е бил убит директорът не на някоя треторазредна банка, а на самата Дойче банк, тоест на главната банка на Германия. Между другото, в колата му, както нерядко се случва у нас, е бил заложен експлозив. Та искам да ви съобщя, престъплението е било разкрито от немската криминална полиция в най-кратки срокове. А преди три месеца подобно престъпление бе извършено и в Дрезден. Престъпниците вече очакват присъдите си. Ето какви примери съм принуден да давам. Какви са изводите? Ами изводите са следните: немските следователи, полицията и службата за сигурност работят значително по-добре от правозащитните органи в Русия.
Така, Костя получи нов чувствителен ритник и главното, със същите примери: все пак за нас немецът е образец. Доколкото Саша схвана, изглежда, въпросното съвещание бе посветено на поредния президентски указ за поредното засилване на борбата с бандитизма и организираната престъпност. Естествено, главният прокурор не възнамерява да поеме целия патос на новото постановление, понеже явно се беше приготвил да поема в съвършено друга посока, персонална. Но както и да се развие по-нататък съдбата му, бе необходимо отново за пореден път да натрие носовете на провинилите се и събрани днес тук ченгета и следователи, че не са се потрудили да намерят виновниците за шейсет взрива, прозвучали през последните месеци в Москва, и не са се оказали способни да разкрият убийствата почти на трийсет банкери.
Ако говорим за набиването на обръчи като такова, и в това отношение нямаше нищо извънредно. Всички седящи тук отдавна са разпределили помежду си „висящите“, тоест неразкритите дела с неоткритите убийци. И това още означава, че в списъка на нехайните, който сигурно за усилване на праведния гняв главният бе сложил под носа си, е и името на Турецки. И следователно става определено ясно защо Клавдия Сергеевна по заръка на Меркулов, естествено, е поставила на бюрото ви, мосю Турецки, бележката с указанието да тичате презглава на съвещанието-хокане. Меркулов, естествено, е решил, че за Турецки ще е полезно да се попоти в прокурорската баня. Само че нито той, нито останалите са взели под внимание едно нещо: Саша отдавна вече пет пари не дава за тази процедура. Това сме го чували, господа главни прокурори. И неведнъж…
Вероятно Меркулов почувства прекалено пронизителен поглед, който го пробожда в гърба, защото неочаквано се обърна, зърна Турецки до вратата и обяви високо:
— Колеги, тук е следователят по особено важни дела Турецки. Той води делото за взривяването на автомобила и убийството на президента на банка „Златен век“ Сергей Елмазов. Александър Борисович, заповядайте, тук има място за вас.
„Ах, така значи!“ — помисли злорадо Саша, като забеляза, че зад голямата маса с немощния президиум настана леко объркване. Изглежда, с всекидневната си униформа, тоест незакопчана куртка, той повече прилича на избягал от панделата престъпник, отколкото на отговорен чиновник от главното ведомство на законността с чин старши съветник от юстицията, иначе казано, полковник. Но нали, нека отбележим, и това съвещание по принцип бе напълно излишно. То не само не беше насочено в правилната посока, но което е най-глупавото, напразно и безразборно информираше сума новоизпечени следователи, събрани в залата, за неща, които изобщо не бива да достигат до ушите им. Във всеки случай поне засега.