Кой може да заяви отговорно, че нито един от седящите тук не служи на мафиотски групировки? Че тук няма бандитска агентура? Нещо повече, Турецки беше сигурен, че повечето убийства, особено поръчковите, тъкмо затова остават неразкрити, защото някои от така наречените му колеги не служат на богинята на правосъдието, а на златния телец.
Да заяви на глас за това бе равносилно на самоубийство, а той възнамеряваше да живее. И дори да промени едно-друго в живота си. Но именно сега на Турецки му се предоставяше възможността да внесе в хода на съвещанието елемент на неочакваност.
Той направи няколко крачки към президиума и високо съобщи дискредитиращите данни:
— Моля да ме извините за закъснението, господа, но сега се връщам направо от бойното поле, както се изразяват журналистите. Тоест от местопрестъплението. Искам на дело да откликна на важния документ за по-нататъшното усилване на битката с престъпността, който подписа нашият президент въпреки съпротивата на определени кръгове. И тъй, господа, убийството на президента на „Златен век“ Елмазов е разкрито. Убиецът е установен. Оказа се, че това е шофьорът и телохранител на покойния банкер Виктор Антонович Кочерга. Трупът му се намира в моргата, понеже завърши живота си със самоубийство и остави предсмъртно писмо с покаяние.
Саша, естествено, не се канеше да съобщи на всеослушание, че лъже. Но в обширната аудитория изведнъж настана гробно мълчание. Нима все пак някой се усъмни? Не, никой не бива да се усъмнява.
— А какво, нима този шофьор… Кочерга не е загинал заедно с шефа си? — обади се неувереният глас на главния прокурор, за да покаже на присъстващите информираността си.
— Не, Анатолий Иванович — заяви бодро Турецки, като гледаше главния право в очите с честния поглед на уморен детектив. — Мога със сигурност да твърдя, че по време на взрива Кочерга не се е намирал в колата на Елмазов. Ето тук има информация от изключителна важност и секретност. — Той размаха папката с протоколите от разпитите на Кочерга и Червоненко. — Затова моля за разрешение уважаемия президиум и вас, господин главен прокурор, да ме освободите заедно с няколко колеги от това важно съвещание. — Саша с усилие сдържа усмивката си, след като забеляза как Меркулов сухо и недоволно подви устни, явно решил, че това е поредното разиграване. И какво от това? По-добре ли е да стои тук и да слуша дрънканиците? — Трябва незабавно да се ориентираме в ситуацията и да разработим кардинално нов план за разследване. И ми се струва, че ще е по-продуктивно, ако заместник главният прокурор Константин Дмитриевич Меркулов, началникът на Московската криминална милиция Фьодоров и полковник Турецки напуснат за известно време залата, за да обсъдят новооткритите обстоятелства, преди да доведем това до знанието на Кремъл. И конкретно на президента.
За миг на Саша му се стори, че главният се слиса не толкова от обрата на събитията, колкото от наглия му тон. Той заби изумено поглед в Турецки и малко подплашено заяви:
— Разбира се, щом имате такава важна новина, вие тримата можете да отивате, господа… Не смея да ви задържам.
6.
Костя, който вървеше пръв по коридора, боботеше нещо под носа си. Юра, на половин крачка зад него, показваше зад гърба на Турецки палец, като при това запазваше сериозната си физиономия. А Саша бездруго знаеше, че постъпи храбро.
После, в продължение на час и половина Меркулов и Турецки, без да мръднат и да продумат една думичка, слушаха магнетофонния запис с надпис „Концерт на Майкъл Джексън“.
Сетне също така неподвижно и безмълвно изслушаха съобщението за пълния провал на операцията по охраняване на свидетеля. И най-накрая пристъпиха към изучаване на протокола от разпита на свидетеля Семьон Иванович Червоненко.
Когато се измори и освежи гърло с чаши минерална вода от пластмасова бутилка с надпис „Нарзан“, Саша изказа мнението си:
— Изобщо, Костя, както и ти казваш, това дело е неправилно. По мое твърдо убеждение престъплението е било насочено към човека, дошъл миналия вторник в шестнайсет и четирийсет и седем с полета на „Луфтханза“ от Франкфурт на Майн. За улеснение го наричам „куриера“. Между другото, не е изключено да е бил точно такъв. Но тогава банкерът е убит или като опасен свидетел, или се е оказал в кюпа, така да се каже.