— Струва ми се — каза той, като гледаше през прозореца, — че в никакъв случай не бива да се опростява задачата. За съжаление мина времето на нашите бивши, да ги наречем така, мили стари сбивания, когато единият праснал другия по главата с празната бутилка от виното, което изпили заедно. Макар да има още рецидиви. Нали доскоро до седемдесет процента от убийствата в Москва ставаха на примитивна битова почва. И нямаше нужда ние, криминалистите, да напрягаме много сивото си мозъчно вещество. Предполагам, сте съгласни с мен? — И без да дочака отговора на своя по-скоро риторичен въпрос, продължи: — А днес при седемдесет процента от случаите цари неяснота. До деветдесет процента от убийствата се извършват на поръчкова основа, а тяхната стойност достига до…
— Юра, Юра, поспри малко — Меркулов твърде нелюбезно спря Фьодоров, — не сме на заседанието там. — Костя посочи с пръст към тавана. — Извинявай, пак те прихващат…
Но Фьодоров не се обиди и със същия плам мина ловко на друга тема.
— Нали искам да ви доведа, така да се каже, до конкретната информация. И тъй — какво друго знаем днес. Родният брат на Отари Санишвили — Георгий, с прякор Боса, е прочут крадец и главатар на южния мафиотски синдикат в Москва. Имайте предвид, че по наши сведения той е твърде сериозна личност, жесток и безжалостен човек, държи своите хора в страх и освен това нали знаете, при кавказците е като в „Кръстника“ — братът винаги се застъпва за брат си. Затова може да се предположи, че ако между партньорите в банка „Златен век“ са възникнали разногласия, то на нашия главатар нищо не му е струвало да заплати труда на килърите, и да взриви Елмазовия мерцедес заедно със собственика му и всеки друг, който се е намирал наблизо. Например смятам, че точно такава ситуация може да е възникнала у партньорите банкери и със същата тази Кармен Силвинска. Обърнете внимание на характеристиката, която й даде Кочерга. Той май няма защо да лъже и очерня жената. А той — забелязахте ли? — през цялото време подчертава, че неговата работа е да върти кормилото, да си държи очите отворени, а ушите затворени. Характерен детайл. И когато съвсем спокойно, без всякакви емоции я нарича долна кучка грубиянка, извинете за израза, аз му вярвам. А такава жена, която се намира между двама мъже…
— Юра, кажи с две думи какво предлагаш? — Меркулов го каза съвсем спокойно, но Турецки почувства, че шефът му започва да се дразни. — Няма да можем да покрием цялата ти банда, ако не започнем да ровим… по малко. Нали знаеш как си копае дупка мишката? Точно така.
Меркулов твърде смешно човръкна с пръсти полираната повърхност на бюрото, от което им дожаля за прокурорския инвентар: ще го пробие, толкова е лют!
— Добре, Константин Дмитриевич, разбрах. — Фьодоров започна да отстъпва без желание. — Значи засега моите юнаци трябва да издирват милиционерите и фолксвагена.
— Разбрахме се — заключи удовлетворен Костя и се обърна към Турецки: — Какво става с Шереметиево?
— Мисля, ако още не е дошъл, то всеки момент трябва да се получи списъкът на пасажерите, излетели във вторник от Берлин с „Аерофлот“. Да ви кажа ли, там, на летището, има една симпатяга! Като я видях, просто ахнах! Нейната приятелка от Берлин обеща да го изпрати по нашия факс. Но сега мисля, че списъкът от Франкфурт ще е по-важен. За съжаление все още нямам там нужните приятелки.
Фьодоров измърмори и завистливо поклати глава. Костя въздъхна меланхолично:
— Започва се…
— Костя — Саша реши да направи малко разтоварване, — приличаш ми на оня дядо…
— На кой? — Меркулов се навъси.
— Интервюират един дядо. Дядо, питат го, кога живееше по-добре, при царя или при съветската власт? А дядото, без да му мисли, отговаря: при царя, разбира се! Но защо, го питат? Ами затова, отговаря, защото тогава кхъ, кхъ, членът ми не висеше… Че и ти, Костя, при най-малкото нещо: започва се. По-добре си признай, че гроздето е кисело.
Прекъснат от толкова неочаквано „изказване“, Фьодоров юнашки зацвили, както би се изразил доктор Липкин. Толкова смешно се получи, че след него прихнаха и останалите. Малката пауза бе достатъчна, за да дойдат на себе си.
— Но възниква сериозен проблем, който засега ми е трудно да реша. — И Турецки разказа за краткия разговор с представителя на „Луфтханза“, който вежливо, но всъщност грубо отказа да помогне. — Нали няма да летим наистина сега до Франкфурт заради този козел?