Някога… какво говори, преди две години, а сякаш беше вчера, Саша звъня по също такъв повод на най-добрия човек и криминолог в старопрестолния град, а може би и в държавата — Семьон Семьонович Мойсеев. Още по времето, когато той и Костя работеха в градската прокуратура, Семьон ръководеше там кабинета по криминалистика. Той изслушваше сълзливата молба, кимаше с мъдрата си еврейска глава, после правеше всичко по най-добрия начин и практически незабавно, след което черпеше посетителя с алкохол от тайните си и безкрайни лабораторни запаси. Същевременно трябва да се има предвид, че в столицата и държавата през осемдесетте — началото на деветдесетте положението с алкохола беше много сложно. А Семьон винаги имаше.
Уви, няма повече такива специалисти. Навред е пълно с алкохол, а специалистите със свещ да ги търсиш. Старецът се пенсионира, колкото и да се държеше, а Турецки остана без най-вярната си ръка в прокуратурата. Пък и хората сега не са такива. От друга страна — заплатата е малка, грижите повече, и за какво? Честно казано Саша не знаеше кой командва сега там.
Отговори приятен женски глас. Естествено, Турецки веднага се представи с всичките си звания. Жената се нарече Вера Константиновна и съобщи, че майор Яковлев наистина е занесъл при тях сведения за съставяне на фотороботи. Лично тя не била присъствала, но знаела, че работата е завършена някъде около дванайсет. Поизмъчили се, сведенията били доста неясни. Впрочем, ако е спешно, тя може да намери експерта, който е провел тази работа. Но ще се наложи да изчака, защото в момента няма никой. Защо — Саша не започна да разпитва. Сигурно защото е понеделник — денят на любителите да се съвещават. Даде на Вера Константиновна телефона си и я помоли — по най-нежния и сърдечен начин — да му се обади отново.
Но тъкмо затвори телефона, и се обади Володя Яковлев. Какво става, вика, половин час не мога да те избера? Хайде де!
— Добре, слушай информацията. — Яковлев не започна да спори.
— За фотороботите. Получиха се някои неща. Честно казано, не съм много доволен, но… При повече желание, както се казва, а също като се включи фантазията, може и да се познае. Ще ти донесат и двата, сега ще наредя.
— А коя е тази Вера Константиновна при теб? — някак между другото се поинтересува Турецки.
— А ти откъде знаеш, Александър Борисович? — Във въпроса имаше явна провокация.
— Току-що разговарях.
— Само толкова? — Яковлев като че ли се успокои. — Работи тук. Отскоро. Премести се от института по криминалистика.
— Добре, ще имам предвид, карай по-нататък.
— Не, ти кажи откъде такъв интерес? — настояваше Володя.
— Просто гласът й ми хареса — успокои ревнивия майор Турецки. — Гласът, разбираш ли? Изобщо не съм я виждал. Общувахме по телефона. Но теб си те бива, майоре, както се досещам. Човек винаги трябва да има свои хора в Научно-техническия. Желанието е похвално. Карай нататък.
— Нататък е следното. Струва ми се, че засякохме твоя фолксваген. В момента в Москва има три такива коли. Двете веднага отпаднаха — желязно алиби. А пък третият явно е онзи, който ни трябва.
— Володя, обясни ми разбираемо, защо смяташ, че нашата кола е била с московски номера? Откъде имаш такива сведения?
— Ха! — зарадва се Яковлев най-вероятно на обстоятелството, че успя да изиграе „важния“ следовател. — Кой ме изпрати при съседката на оня Кочерга, при Лидия Зубова? А между другото, момичето е мноого наблюдателно. Точно тя ми докладва, че номерът на оная портокалова въшка сигурно е бил московски, иначе е щяла да обърне внимание и да запомни. Какво пък, напълно правдоподобна версия. Какво ще кажеш?
— Мисля, че напълно, Володя. Та къде, казваш, се намира тази портокалова въшка? Или бълха?
— Записвай, Александър Борисович. Това портокалово насекомо е на директора на хотел „Урожаен“, дето е в Останкино. А фамилията на гражданина е Волков. Станислав Никифорович Волков. Регистрационен номер 75–83 ММЗ. Още не съм имал време да отида при него, Александър Борисович, защото половин ден се занимавахме с твоя Червоненко. Изобщо виж какво ще ти кажа. Когато завършихме, за всеки случай казвам на Червоненко: ти, моето момче, се пази малко, не се появявай в Шереметиево, не ходи там, да мине малко време. Казвам му го, защото стана голямата издънка с Кочерга. Нали разбираш, Саша, ако са започнали лова на свидетели, няма да спрат. Прав ли съм?