— Намери ли папката другарят Сталин?
— Намери я,
— А контрол-блока?
— За какво, мислиш, ти е вторият орден.
— А папките за теб до една ги изгорих в локомотивното огнище.
— Знам. Но първо си запомнила всичко, а после го разказа на другаря Сталин.
— Това не може да бъде.
— Може. Всичко си запомнила. Всичко му докладва.
— Аз съм дърдорила, а той е записвал, така ли?
— Знаеш ли, не. Той си има бележник. Има си и една кафява тетрадка, в която записва неизвестно какво. На никого не я показва. Но този път не си записваше нито в бележника, нито в тетрадката. На него бележници и тетрадки не му трябват: паметта му е като твоята. Може би в цялата страна сте само двама такива. Ти му преразказваше страница след страница, а той седеше и слушаше. Все едно че преписваше информация от един магнетофон на друг. Понякога другарят Сталин ме викаше да послушам.
— Прости ми, Драконе. Бълнувала съм.
— Вярно, че бълнуваше. Но само на него разказа, нито на мен, нито на докторите не поиска да кажеш думичка. Разказа му, защото още преди бълнуването си имала такова намерение.
— Така е, Драконе, имах.
— Той за това специално ще ти се отблагодари. Но на мен в последна сметка не ми навреди. Колкото повече знае той за мен, толкова по-лесно ще му е да ме контролира. Толкова по-голямо доверие ще ми има.
— Аз разбирах това. Затуй запомних и му разказах всичко.
— Знаеш ли какво направи другарят Сталин за теб?
— Не знам.
— Заповяда да ти подарим сейфа, в който Бочаров държал контрол-блока.
— И къде е той сега?
— Изчистиха го, боядисаха го и го откараха в Жигули. В подземния град имаш личен апартамент. Там сложиха сейфа. Докато бълнуваше, ти си спомняше за сейфа като за жив човек и молеше другаря Сталин да ти го подари. Другарят Сталин е добър човек. Заповяда желанието ти да бъде изпълнено незабавно. Това, естествено, не е всичко. Като отмъкна контрол-блока, ти спаси всички ни. Не само той ти е благодарен, но и лично аз. Искай каквото си пожелаеш.
5
Искай каквото си пожелаеш.
А какво желае тя?
Настя се събуди посред нощ. Морето бушува, вятърът огъва палмовите клони, гърми с ламаринения покрив, а въпросът я смая: а какво желае тя в този живот? Никога не беше се замисляла над това. Нищо не й трябва. Пари не й трябват. За какво са й пари? Апартамент също не й трябва. Щастлив е онзи, който не се страхува да загуби всичко. А не се страхува онзи, който няма какво да губи. Тя няма какво да губи, всичкото й имущество ще се побере в една войнишка раница. Ордените? Два са. Най-висшите. Хубав пистолет? Хубав е «Лахти». Тежък й е «Лахти». А ако не «Лахти», тогава «Люгер». Ей го до нея.
Искай каквото пожелаеш.
Холованов може да набави всичко, което й хрумне: Може да направи всичко, което й хрумне. В краен случай, ако той не е в състояние, ще каже на Сталин. А другарят Сталин…
Та какво й е нужно? За пълно щастие?
Тя чак се развесели. Стотици хиляди хора по цели дни и нощи мечтаят за нещо. На всички им се иска нещо. Колкото и да имаш, мечтата винаги изпреварва действителността и отново ни се иска нещо. Всеки курсант иска да стане лейтенант. Но щом стане лейтенант, веднага иска да стане старши лейтенант. На всеки капитан му се иска да стане майор, а на всеки майор — полковник. Всеки, който има сто хиляди долара, мечтае за милион, а всеки, който има милион, мечтае за десет. А Настя няма нужда да мечтае. Трябва просто да каже: «Искам.» Просто трябва да каже какво именно иска. Ако поиска да стане герой, още утре във всички вестници ще има указ: «За изпълнение на отговорна правителствена задача, за мъжество, смелост и героизъм…» Може да поиска чин комбриг: комбриг Стрелецкая, ромбче на петлиците. Американците на това му казват бригаден генерал. Същото ромбче може да означава старши майор от Държавна сигурност Анастасия Стрелецкая. А може да каже: изморена съм, другарю Сталин, искам да се уединя, искам вила в Рио де Жанейро, с голям басейн, с изглед към океана, не искам дълги черни коли, искам дълги бели, открита сметка в «Креди Сюис»… Няма да си отварям устата, винаги можете да публикувате в световния печат съответни снимки… Искам да живея тихо и мирно и да се наслаждавам. Ще позволи ли Сталин? Ще позволи. Ами че тя му спаси цяла империя и властта му спаси, властта на най-силния, най-богатия човек на двайсетия век… Другарят Сталин може да й даде всичко освен безсмъртие. Не е ли малко в тази ситуация да иска отворена сметка и мраморна вила? Какво да иска тогава, ако може да получи ВСИЧКО?
Власт!
Едва сега Настя разбра защо Сталин не си окачва на врата брилянтени звезди. Нормалните хора си имат дом, семейство, увлечения и мечти. А Сталин си няма нищо. Нищо освен властта. Всяка жена му е достъпна, но около него няма жени. Той може да се окичи с всички ордени, но не носи ордени. На него нищо не му трябва: той си има ВЛАСТТА. Властта над хората, властта над живота и смъртта на всеки. Властта му е безкрайна, безгранична, безпределна.