И по тия покриви ще се изкачи чак до камбанарията. Камбанарията се забива в небесата. Но има в какво да се вкопчи. Зидарията на камбанарията е релефна, тя има тесни и високи прозорци. Стъклата и тук са изпотрошени, но черчеветата и решетките са останали. Пак по решетките като по стълба. А най горе има дупка от малък артилерийски снаряд. Явно червените са стреляли от отсрещния бряг на Волга, откъм Жигули. Като няма по какво да гърмиш, мери се в камбанарията. Снарядът е пробил стената, но не е избухнал.
Отворът е малък. Човек не може да се промуши, най-много котка. Но наша Настя не е дебеланка. Освен туй по краищата на дупката тухлите може да са разклатени. Измъкнеш ли десетина тухли, може пък и да се промушиш.
И нов проблем: ами като измъкнеш тухла, къде ще я денеш? Надолу ли ще я хвърлиш, че да задумка по ламарините?
13
Настя се екипира като за обикновена тренировка. Черното прилепнало облекло, маската, английските колониални обувки, почти празна раница, две парашутни въжета, фенер, нож, пистолет, шперцове, манерка вода, десантна дажба. На двора намери едно желязо — да разклаща с него тухлите. Сложи го в раницата. Още какво? Ръкавиците. И сюрпризи за кученцата.
Излезе от главния вход.
Насреща й Бочаров. Добър и благ. Настя знае, че той трябва да прекарва няколко дена в централната сграда на НКВД в Куйбишев, а няколко дена — в спецучастъка. Само че Бочаров не мръдва от участъка. Казва: много били разстрелите, това трябвало, онова трябвало. Сякаш, ако не е той, няма да има кой да стреля.
Бочаров е омекнал. Може би е усетил достоен противник. Усмихна се на Настя. Кремълската инструкция му забранява да задава въпроси, затова Бочаров зададе най-общия:
— Как е?
— Горе-долу — усмихна му се Настя. — Тръгвам да се занимавам с разузнаване.
ГЛАВА 15
1
Гостите в салона излизат изпод земята. Както бе предположила Настя. А тя наблюдава веселбата от балкона. Ако тръгнеш да слизаш от камбанарията, до салона няма да стигнеш. Защото сума години отгоре са падали тухли, отломъци и каменни стъпала от витото стълбище. Желязната врата към стълбището е била затворена и след това отломъците са я затиснали. Много години са се минали, а никой не се е опитвал да отвори вратата. Не е била нужна. Така че Настя още през деня се изкатери по външната стена на камбанарията, промуши се през тясното прозорче и слезе до балкона по разнебитената вита стълба. А по-нататък не може. По-нататък е затрупано. През деня църквата беше празна и тъмна: прозорците зазидани, само няколко лъча проникват вътре през дупката в покрива.
Когато очите й свикнаха с тъмнината, Настя се огледа. След като вратата към стълбището е била затрупана, тук на балкона никой не се е качвал. Всичко е в прах. Навсякъде, където е стъпила Настя, са останали следи. Тук на тъмния балкон никой няма да я стигне, никой няма да я види.
Тук се спотаи тя. Надвечер в салона влязоха слугите, запалиха безброй свещи, включиха цветните фенери. По към нощта салонът се напълни с хора и веселбата започна.
Настя гледа веселбата отгоре. Само да не кихне от праха. И сърчицето й тупка: сума часове бе пъплила по църковните стени като мравка, нима никой не я е забелязал? Достатъчно е един да я зърне и…
2
Настя си бе мислила, че църквите стават за спортни зали и зърнохранилища. Излезе, че ставали и за нелегални увеселителни заведения.
Най-важното е, че стените са непробиваемо дебели. Стените заглушават звуците и тези звуци не отлитат надалеч. И височината на храма играе роля — въздухът е чист и свеж. Тютюневият пушек се издига към тавана, а таванът е хее колко висок.