Отстрани върху натрошените тухли са струпани сухи траверси. За трошляците е ясно откъде са дошли: преди много години снаряд е ударил стената, из църквата са се разхвърчали парчета от тухли. А кой ли е домъкнал траверсите? Защо? Те не са тук току-тъй.
Настя подложи две траверси под вратата на сейфа. Завъртя ръчката. Вратата се открехна с глух стон, но малко: опря се в траверсите.
Сега да измъкне малко по малко траверсите. Та вратата също да се отваря малко по малко…
2
Така граф Монте Кристо е отварял своя сандък.
Блясна й в очите.
Сейфът е натъпкан. Натъпкан е с монети, с ордени, с кюлчета.
А сейфът е неизчерпаем. Монетите са на камари. Същинска пещера на Али Баба. И огърлици, и обеци, и медалиони. Това също е плячка от разстрелите. Изведнъж Настя Жар-птицата се сети, че ако тя е Али Баба във вълшебната пещера, някъде наблизо трябва да са и четирийсетимата разбойници. Както и да е. Нека забравим за сапфирите и рубините. Трябва да мислим за най-важното.
Тук ли е най-важното?
Тук е. Най-важното.
Сейфът е полегнал на една страна и затова полиците му служат не като полици, а като преградни стени. Ето го онова, което търси тя — стоманената чанта с остри ъгли.
Още преди да я отвори, Настя знае, че тъкмо това й трябва. То трябва и на Сталин. Трябва и на Бочаров. Това е контрол-блокът. Това е ключът на всички съобщителни системи на Съветския съюз. Чантата е страхотно тежка. Отстрани под дръжката има съвсем простичка закопчалка. Толкова несериозна закопчалка, че да се стъжниш. Сложена е само за да не се разтварят двете половинки. От тази закопчалка чак я лъхна разочарование.
Жар-птицата сложи стоманената чанта на пода, откопча я и повдигна капака.
3
Отвътре черно кадифе. Съвсем като в кутийка за брилянтена огърлица. Вместо брилянтената огърлица — две никелирани стоманени пластини с безброй дупчици. Между пластините невероятна плетеница от златни жички и какви ли не чаркове: смесица от електроника и бижутерско изкуство. Стоманените пластини явно са предназначени да не допущат при никакви условия повреждане на електротехническата вътрешност. Дори и наглед, въпреки цялата бижутерска изпипаност на вътрешното устройство, приборът изглежда несъкрушим и непробиваем. Как е допуснал Холованов да го извозят? Как е можал Бочаров да проследи Холованов и да задигне това нещо?
Но сега няма време за решаване на главоблъсканици. Контрол-блокът в стоманената чанта, стоманената чанта — в раницата.
Какво друго държи тук Бочаров? Държи шепи брилянти, изумруди, необработени елмази, бял метал на кюлчета. Сребро ли е или платина? Платина е. Всичко това не я интересува. Какво още? Папки. Папки, запечатани в големи пликове от сива хартия. На пликовете има печати. На единия плик пише «Ваксата» и има смешен портрет на другаря Сталин. На дванайсетте други плика пише «Дракона» и има портрети на Холованов. С молив. Някой рисува доста добре. Жар-птицата уважава всички, които си владеят ръката. Човек трябва да умее да рисува. И да пише стихотворения.
4
«Ваксата» — в раницата. А с другите пликове какво да прави? Да ги прочете. Да ги запомни.,Да ги унищожи.
Седи Жар-птицата, чете.
Изведнъж пред Настя се разгърна тайният живот на Холованов, известен в тесни кръгове под прякора Дракона. Чете Настя и се смайва. Я какъв си бил!
5
Стана съвсем тъмно. Включи фенерчето. Продължи да чете. А документите относно Дракона са безброй. И стенограми на подслушани негови разговори. И някакви справки. За Сталин има само една папка. Защото Сталин трудно ще го наблюдаваш. Сталин непрекъснато е зад кремълските стени. Сталин непрекъснато е в своите вили крепости. Затова за Сталин има само една папчица. Може да е нещо още от предреволюционно време. Папката с надпис «Ваксата» не я интересува. Ударен й е восъчният печат на Куйбишевското управление на НКВД и нека си остане с печата. Другарят Сталин няма защо да бъде контролиран. Другарят Сталин е извън подозрение. А Дракона трябва да е под контрол.
Настя кърти печатите от пликовете, разгръща папките и чете жадно. Дракона лети по света. Там зареждали самолета. Тук ремонтирали самолета. Там бил на гости, тук — на концерт. И безброй състезания. И жени около него, жени. Цели гирлянди. Цели гроздове. И снимки има в папчиците. Холованов на почивка… Холованов сред приятели… Холованов в Ялта. Холованов в Сухуми. Холованов в «Метропол». По едно време Настя намери и себе си. Тук отнема букета на яката мометина, а на лицето й е изписано: «Дай букета, гадино. Ще те застрелям.» В същия кадър е хванат и Холованов. Или ето я Настя с бялата престилка и сребърния поднос, иззад кулисите… А тук Настя е пухкава като полярен изследовател. И Холованов до нея. Ето я Настя в белия гранитен дворец, в покоите си. Съблича се. Да си умреш от срам. Качеството на снимките е безподобно. Всичко се вижда. А Холованов е в другото крило на двореца. Ето ги и неговите снимки. Той също се съблича. Също се грее в сауната. Също плува в басейна. Там той си има свой басейн и своя сауна.