Выбрать главу

Ако онази нощ той беше дошъл при Настя, тя щеше да го изгони.

Но той не дойде.

6

Гласове.

Нещо я жегна. Прободе я. Къде се намира тя? Озърна се. В църквата. Защо седи с фенерче? Защото денят се е свършил и е паднал здрач. Увлякла се е. Денят си е отишъл. Дошла е нощта. А през нощта в църквата пак ще има танци до зори.

Отварят вратата. Идват насам. Настя рента да подпре с лост вратата на огнеупорната каса. Нищо не става. Хвърли отгоре една траверса, та да не лъщят брилянтите от зейналия й търбух. Нейсе. И така бива. И между колоните — като сянка. Към въжето. А те вече са тук. Вече палят свещите.

Заизкачва се нагоре. Нагоре. А в салона става все по-светло. Долу мракът се стопи от свещите, а на галерията, под купола е тъмно. И натам, към тъмното Настя се закатери като чевръсто паяче по паяжинката си. Шмугна се на балкона, издърпа въжето. Спотаи се. Не са ли я видели? Не са ли я чули?

Не. Хората в полумрака си гледат работата. Сервират масите.

7

Контрол-блока ще вземе със себе си, но от папките трябва да се отърве. Едната, която е за Сталин, ще скрие. Останалите ще изгори. Къде да я скрие? Къде да ги гори? Жар-птицата тича през рядката горичка като лисица, която е отмъкнала кокошчица.

Къде ли да скрие папката за Сталин? Да я зарови в някой гроб? После как ще я намери? И ако тя я скрие, а Бочаров после я намери? Така трябва да я скрие, че да не я намерят. И през цялото време ръси под краката си нафталин, нафталин. И тютюн. Та после кучетата да се разкихат.

От люляковите гъсталаци Жар-птицата подсъзнателно усеща: тиха паника обзема спецучастъка на НКВД. Още никой не стреля, още никой не надува тръбата, никой не бие камбаната. Но е вдигната тревога. То си е редно: измекярите от тайното блудилище всяка нощ са виждали върху натрошените тухли огромната ръждясала повалена огнеупорна каса. Свикнали са с нея. Такава е човешката психология: щом ти се набива в очите, щом е ръждясала и повалена, значи е празна. Заключил я е някой някога и тя си лежи заключена. А днес са влезли измекярите в църквата през подземния тунел, заловили са се за привичната си работа и изведнъж отворената каса ги е ослепила с брилянтите си. Не са посмели да пипнат нищо от отворената каса. Знаят силата на Бочаровия гняв.

Знаят как здраво пипа господарят им. Втурнали са се при Бочаров, съобщили са му, паднали са на колене: не сме виновни…

Нощта пада над спецучастъка на НКВД, паниката нараства.

8

Измъкна се на полянката около кошарата. Шкафовете край стената са наредени подковообразно. А портата на кошарата не е заключена. Тъй като сега тук няма жива душа. Тъй като кошарата е на територията на спец-участъка. Няма защо да я заключват, няма защо да я охраняват, както няма защо да се охранява празен склад, както няма защо да се заключва празен карцер. Озърна се Настя — и право в кошарата. На кого ще му хрумне да търси тук?

Кошарата за разстрели е изпотъпкана, както са изпотъпкани кошарите за говеда в месокомбината. Тук кучетата трудно ще търсят Тук са смесени миризмите на хиляди хора.

Кой шкаф да избере? Крайния отдясно. Сложен е на пясък. Настя изгребва с ръце пясъка изпод железния шкаф. Рие като лисица под курник.

Изкопа дупка. Сложи в нея запечатания плик с досието на Сталин. И го зарови.

И поръси наоколо с тютюн. С тютюн. Кой ще се досети? А тя после лесно ще я намери. Дори ако пренесат шкафовете другаде, мястото, където са били, ще личи още една година.

9

А с останалите дванайсет какво да прави? Да накладе огън? Много трапове има тук. Ще накладе огън в някой трап. Отстрани няма да я видят. И не ще й е необходимо кой знае колко време. После трябва да се маха оттук.

Но как да излезе от зоната? Няма начин. В нормална обстановка не можеш да излезеш. А сега караулите навсякъде са подсилени, сега всички са вдигнати на крак… Лесно й беше да влезе тук, като разполагаше с документ от Централния комитет, ама как ще излезе? Не случайно другарят Сталин й каза, че я изпраща на смърт. На Бочаров никак не ще му бъде трудно да я пипне в тукашните келяви горички, да я натика в някой самолет и да я хвърли с парашут, като предварително му навърже въжетата. И да докладва в Москва: жалко, но загина. А може и да не докладва в Москва. За Бочаров ситуацията сега е: или — или. Той трябва не да докладва в Москва, а да взема под контрол съобщенията… И властта.