12
Помощник-машинистът и огнярят веднага схванаха, че шега няма: лопатата се раз шета, въглищата хвърчат, като че ли лично другарят Стаханов се е хванал на работа. Локомотивните издишвания зачестиха. Ух-ух и пак ух-ух. После ух-ух-ух. Скоростта започна да се увеличава. Папките в чантата намаляха. Ето че и последната се изгуби в огнището заедно с една лопата въглища.
В локомотива царува революционен ред. Локомотивът хвърчи. Настя знае: отпред пътят на локомотива е преграден от желязна порта. А край портата има караул с картечница и кучета. Но това сега-засега малко я тревожи. Зад локомотивния тендер има вагон. Не обикновен, а със спирачна площадка. Това й е главната грижа. Защото току-виж на спирачната площадка има охрана. Това също го разбира не с разума си, а с вътрешното си чувство. Така трябва да е.
И така излезе. И от спирачната площадка се подаде още една червена мутра, надникна над каменовъгления тендер: накъде сме се засилили извън разписанието и каква е тая стрелба?
Надникна мутрата и се скри. Само щикът стърчи. Настя чака върху камарата въглища. Подаде се мутрата. А тя — бум. Мутрата се изгуби. А пушката с щика изтрополи и изхвръкна в черната нощ.
Но той не може да е бил сам. Трябва да има още един. Запокити Жар-птицата буца въглища нататък. Изкатери се на купчината въглища и оттам два пъти по спирачната площадка: бум, бум.
А над нея изсвири лопатата.
Настя отскочи от мястото, на което стоеше, подхлъзна се и започна да пада. И както пада, насочва «Люгер»-а и стреля. По страшния чичко с лопатата. Огнярят изрева. Отвсякъде — стрелба. Огнярят се строполи върху нея. От гърлото му шурти кръв.
Жар-птицата се измъкна изпод убития огняр. Тя му шибна в лицето един куршум, а на гърба му се виждат десетина дупки.
Точно тогава локомотивът се блъсна във вратата.
Ако Настя беше сколасала да се изправи, при удара инерцията щеше да я тласне напред и да я запокити върху лостовете, тръбите и манометрите, към отвореното огнище.
Но Настя не сколаса да стане и защото в момента на удара, след като падна върху въглищата, за миг загуби съзнание и затова не чу нито грохота, нито стърженето. Тялото й очакваше падане в бездна, но композицията се задържа на релсите. Жар-птицата отвори очи: все едно че в нов свят. Цялата обстановка трябва да се прецени на нова сметка. Тя из един път я схвана цялата, преди да я е формулирала с думи. Локомотивът трака по релсите, значи е изкъртил вратата и при това не е дерайлирал. Нещо скрибуца. Това са парчетии от портата и краища от бодливия тел, които се влачат по земята. Жива е. Това също е ясно. Тя стреля от камарата въглища по охранителите на спирачната площадка. Огнярят в това време замахна към нея с лопатата. И щеше да я убие. Но Настя стреля право в лицето му и в същото време охранителите край портата надупчили цялата локомотивна будка с куршуми, надупчвайки едновременно и помощник-машиниста, и огняря. Огнярят паднал върху нея и я закрил от куршумите.
Тъмно е. Влакът хвърчи към тъмното. Към мрака. Това също е разбираемо: при удара във вратата са се строшили прожекторът и фаровете на локомотива. Само огнището осветява вътрешността на локомотивната кабина с бяла светлина.
13
Сама е в локомотивната кабина. Локомотивът е побеснял. Издишва енергично като спринтьор на пистата. Кой лост да дръпне? Този ли? Страшни са лостовете: ако дръпнеш не който трябва, котелът ще гръмне. Стрелките и без друго са се заклещили. И скоростта непрекъснато нараства. И ритъмът на колелата е досущ като танца на смъртта на човекоядците от племето Тумбу-Юмбу.
Нищо не се вижда. Само се чува, че тичат по покривите. Жар-птицата си направи сметка. Имаше два пълнителя. Два пълнителя по осем. Шестнайсет патрона. Колко ли са останали? Колко ли охранители има по спирачните площадки? И празен ли е влакът? Може да е претъпкан с концлагеристи? Претъпкан е, естествено. Вечерта са вкарали композицията в разстрелната зона. Планирали са да я разтоварват в четири сутринта. И на групи по петдесет — към шкафовете. То се знае, че ще е претъпкана композицията. Ако беше празна, нямаше да я охраняват.