Бочаров изслушва докладите мълком. Църквата той обследва лично. Огнеупорната каса е отворена с шперц. Без взлом. Чисто е пипано. Професионализъм отвъд границите на вероятното. През живота си Бочаров е виждал сума отворени с шперц и с взлом каси, но толкова чиста работа не е срещал. Поради естеството на работата си старши майорът от Държавна сигурност познава най-добрите мечкари на страната по почерка. До един ги прехвърли в паметта си. Няма сега в Съюза такъв майстор.ГЛАВАта си дава: през последните десет-петнайсет години толкова чисто никой не е отварял мечок с шперц. Ясно е, че някой друг е пипал тук, не Жар-птицата. Работил е професионалист от най-голям калибър. Но откъде се е взел? Мечкарите от старата класическа школа са изчезнал вид. Измряха като динозаврите. По-точно казано, бяха изтребени като вълците в Германия, като хермелините в Русия. След време пак ще се възродят. Но за момента, към октомври 1938 година, макар и временно, са изтребени. Изглежда е възкръснал някой велик мечкар от миналото, отворил е касата и пак се е върнал в миналото.
И Ваксата е от занаята, навремето отарашил Тифлиското ковчежничество с партньорите си. Цяла Европа се попикавала от възторг, когато другарят Сталин ограбвал банки. За каквото и да се захване, все сполучва. Ваксата явно е неравнодушен към касоразбивачеството. Може Ваксата да е държал някъде мечкар от най-висока класа за такъв случай. Само че как се е промъкнал тоя мечкар в спецучастъка? И къде се е дянал? Имало едно време в Русията един легендарен Севастян, само че него отдавна го няма. Изчезнал още през гражданската. Единствен Севастян би могъл да свърши така тази работа.
И никой друг.
Ама много странен е тоя Севастян. В сейфа не е пипната колекцията от брилянти, не са пипнати ордените, кюлчетата и късовете самородно злато. Севастян поне шепа брилянти би пъхнал в джоба си…
Но най-важното е изчезнало. Изчезнали са папките на Ваксата и Дракона. Изчезнал е контрол-блокът. Без тях и един двайсет и седем каратов синкав брилянт няма да зарадва Бочаров.
Скърца със зъби Бочаров.
9
Жар-птицата прецени: успоредно на железопътната линия не минава шосе. И изобщо наблизо няма шосета. Коли оттук не могат да минат. С друг локомотив не разполагат. А пеш десет километра не е малко път. Да проверят цялата линия от спецучастъка до мястото на катастрофата не е просто. Настя може да лежи под натрошените вагони. Може да е изгоряла. А може и да е скочила от влака. При което може да е скочила веднага след като локомотивът издънил портата на спецучастъка.
Гора и блата. Тя може да се е отдалечила доста, може да е откраднала кон, велосипед, кола, може да е стигнала до железопътната магистрала и да се е метнала на минаващ влак. Освен това Бочаров знае, че Настя, колкото и да я подценява, все пак е диверсант: дрехите и обувките й са импрегнирани със състава «ТК», човек не може да усети миризмата на «ТК», а за кучетата тази миризма е като удар с чук по носа.
Изобщо, ако се поставиш на мястото на Бочаров, задачата не е чак толкова лесна. На всичко отгоре в дерайлиралия влак може да са оцелели концлагеристи. Оцелелите се разбягват. Колко са, не се знае. В околностите те могат да крадат храна, дрехи, коне, коли, оръжие, да нападат хора. Сега като завалят доклади от районите, той има да се чуди къде да хвърли силите си.
10
Бочаров седи и умува. Машинистът уверява, че тя била сама в локомотива. А къде ли е мечкарят, който е отворил сейфа? Да върви по дяволите мечкарят. Носела папките и нещо тежко в раницата. А към гората се запъти с лека раница. Следователно всички сили само за откриване на момичето. Накъде ли може да тръгне то? Може да тръгне на изток. Отнякъде от Урал може да повика самолет и ще я приберат. Може да тръгне на запад. Но на запад е Волга. Волга трябва да се преплува. През октомври кой е луд да преплува Волга? А всички кейчета, всички пристанища, всички лодки са под контрол. През Волга тук има само един мост. Железопътният. Мостът и без друго е под пълен контрол. По моста не може да мине. Има още един железопътен мост край Уляновск на сто и петдесет километра нагоре по течението. И железопътният мост край Саратов. Това са триста километра надолу по течението. Но всички мостове са под контрол. По железопътен мост пеш не може да се мине, нито пък с влак. Всички влакове се проверяват.