8
Мъкне се.
Трябва да се стегне. Трябва да върви така, че обувките й да не се закачат една в друга. Да не се закачат. Да не се закачат. Твърде възможно е, че мостът и разменната гара не са мираж. Твърде възможно е тя да е стигнала. И може би й е провървяло, че е стигнала тъкмо в момента, когато влакът е тук. А може другарят Сталин да е изпратил «Главспецремстрой» и да е заповядал да я чакат и да я чакат, и да я чакат. Да чакат нея. Да чакат, докато не долети птиченцето. Не, това е невъзможно. Влакът си има още много работа. И другите влакове си имат много работа. Я колко голяма е страната, трябва да бъде контролирана цялата. Може би днес е събота. Само че въпросът е: ако се довлече до влака, ще й стигнат ли силите да се изкатери по стъпалата? Няма да й стигнат. Какво да прави тогава? Да думка с юмрук по вратата? А ще й стигнат ли силите да думка? Ще я чуе ли някой? Ръцете й са изнемощели. Тя навремето можа да опердаши майстор Никанор. Сега ръцете й висят като крила на ранена птица. Смешно: издъхваща Жар-птица. Май тъкмо сега е време да захвърли «Люгер»-а? Ще й олекне. С цял тон ще й олекне. Ако закъснее за влака, ще падне на релсите, ще поспи десетина минути, ще се върне в полето и ще намери «Люгер»-а. Следващата събота все едно няма да дочака. Тогава «Люгер»-ът ще й влезе в работа. Да си тегли куршума. А ако стигне до влака и успее да се качи в него, ще каже да изтърчат до това място и да приберат «Люгер»-а. А сега без него ще й е по-леко. По-леко. Ще й бъде съвсем леко.
9
Някои си мислят, че властта на Сталин е най-страшното нещо, сполетяло Русия. И осъждат героинята ми Настенка Жар-птицата, загдето разстрелва хора без душевен трепет.
Реших да не описвам разстрелите с подробности, а разпитите изцяло прескочих. Но и без описания е ясно, че на разпитите Жар-птицата не е била бездеен наблюдател, нито пък на разстрелите — зяпач. Разпитите и разстрелите са работа.
На разпитите и разстрелите Настя работеше. Уверено и спокойно.
Отдавайки се всецяло на работата си.
Защото смяташе, че властта на Сталин не е най-лошият вариант.
В манастира Настя свободно можеше да чете ако ще Троцки, ако ще Бухарин, ако ще Радек. Не се забраняваше. Дори се препоръчваше. И висяха снимки на вождовете, които са се оказали врагове. Настя често гледаше Троцки. Право в очите на портрета. А веднъж му погледна ръцете.
Голяма снимка, свободно положение на тялото, ръцете на корема. А на ръцете — маникюр. Ноктите на другаря Троцки са дълги и лакирани като ноктите на застаряваща придворна красавица.
Кой знае защо тези нокти не даваха мира на Настя. Кой знае защо, тя ги намрази. Другарят Троцки предлагал да бъдат ликвидирани семейството и собствеността. Предлагал всички да бъдат организирани в трудови армии. Само не казал другарят Троцки кой ще командва тия трудови армии. А соанираните пръсти на другаря Троцки и полираните дълги нокти с яркочервен лак някак не се връзваха с идеята за трудовите армии. Или доста добре се връзваха с тази идея. Просто Настя затвори очи и си представи, че съществува трудова армия…
Другарят Сталин също си има трудови армии. Те се наричат кратко и просто — ГУЛАГ. В трудовите армии на другаря Сталин има съвсем малко хора. В никой случай не са повече от десет процента от населението. А другарят Троцки предлагал — всички. На другаря Сталин трудовите армии му служат само да превъзпитава. Всеки се надява да се върне оттам. А другарят Троцки предлагал всички да бъдат натикани там. Завинаги. Без никаква надежда… Освен туй другарят Сталин не си боядисва ноктите с червен лак…
Така че ако от време на време й се падаха троцкисти, Настя ги разпитваше с много голям хъс и ги разстрелваше с особена любов.
Падаха й се и бухаринци. Другарят Бухарин бил романтикът на революцията. Предлагал да се отгледа нова порода хора. Посредством разстрели. Лошите да се избиват, за да останат само добрите. Великолепна идея. Само че някой ще трябва да взема решение кои да се разстрелват и кои — да се помилват. И веднага се получава класа на хора с абсолютна власт… И ако другарят романтик Бухарин е бил разстрелян, това е станало в съответствие със собствената му идея. Той се е смятал за добър, ама иди доказвай, че си добър…
Знаеше Настя какво е щяло да стане, ако бил взел властта другарят Зиновиев, който смятал за трайни само онези структури, «под които кръв шурти». Другарят Зиновиев изказвал тази мисъл и в речи, и в печата.
И докато Сталин воювал срещу разните Радековци и Каменевци, неусетно се издигнала над Русия страховитата сянка на полуграмотния, капризен, страхлив, самовлюбен, изнежен, извратен и пределно жесток дворянски син на име Тухачевски. И до Тухачевски — неграмотният Якир, който залял земята с потоци кръв на невинни. Якир във всеки завзет от комунистите район установявал процент на мирното население, което подлежало на изтребване.