За седем денонощия старши майорът от Държавна сигурност бе спал общо единайсет часа и трийсет и четири минути.
Изчезна момичето. Изчезна. Целият ляв бряг на Волга е претърсен от Ярославъл до Астрахан. Всички мостове са под контрол, всички пристанища, всички лодки.
Няма начин да се е прехвърлила на левия бряг. Няма начин.
Значи се е удавила. Значи е мъртва.
Играта продължава. Но старши майорът от Държавна сигурност сега задължително трябва да поспи. Трябват му два часа сън. Бочаров отпуснаГЛАВА на ръцете си и заспа с онзи сън, който временно ни изтръгва от живота.
12
Настя се свлича надолу, както се подпира с гръб в стената.
Но вече не съзнава това, не го помни.
Към нея се втурва Холованов. Втурва се и Сей Сеич. Тя чува стъпките им и сънува. Връхлетяха я сънищата, които не догледа из пътя, на житния шлеп, в разстрелния пункт на НКВД, в манастира, в парашутния клуб, в железния шкаф, в огромния апартамент. Връхлетяха я като хилядотонна лавина и ги виждаше всичките едновременно. Виждаше сънища безкрайни и мимолетни, радостни и тъжни, страшни и весели. Присънваха й се цветя и вълни, присънваха й се другарят Сталин и другарят Ежов, присънваше й се майор Терентий Пересипкин, който в Наркомата по съобщенията се е вкопчил в люта словесна схватка с всемогъщия Нарком на съобщенията, бившГЛАВА на ГУЛАГ и зам.-нарком на НКВД, комисар от Държавна сигурност първи ранг Матвей Берман. Присъниха й се нейният първи учебен час в първо отделение и първият разстрел, присънваха й се рицари и замъци, мечове, саби и револвери. Присъни й се раненият ротмистър от лейбгвардейския Кирасирски полк и прекрасният пистолет «Лахти», който бе станал лек и удобен за ръката й. Присъни й се божествената мелодия на «Амурските вълни», присънваха й се прекрасни дами с бели рокли и красиви офицери от Кавалергардския полк.
Холованов изтърча само десет метра по коридора, а на нея вече й се привиждаха оризища и хора в оризищата, и кедрови гори, и безлюден остров, дълбоки стъкленозелени води. И тя потъваше във водите.
Сей Сеич й разкопча яката, бързо я опипа: не носи ли нещо важно. Но с нея няма нищо. Изобщо нищо. Един дрипав комбинезон и разнебитени обувки с изпокъсани връзки. На широкия прашен колан — кобур и пистолетът «Люгер» със седем патрона.
Холованов я грабна на ръце. Тя отвори очи. И ги затвори. Чак сега всички сънища отведнъж изчезнаха и остана един дълбок и ясен сън: тя потъва. Тя е много дълбоко в прозрачна вода. Вече е потънала. А тялото й се плъзга през водните пластове към бездънните дълбини. И зелената вода се превърна в синя, синята — в черна. А тя бавно слиза надолу, надолу, надолу.
Все по-надълбоко.
Все по-надълбоко.
Все по-надълбоко.
ГЛАВА 19
1
— Всичко е ясно — каза Холованов. — Хайде да вземаме мерки, Сей Сеич. Свалете й обувките. -И грабна телефона, викна на машиниста: — Подкарвай! Как накъде да подкарваш? Към Москва, към станция «Кремльовская».
Ремонтният влак се лашна и полетя.
Направо полетя.
Колко бързо набира скорост. Холованов пусна правителствена телеграма по маршрута: разписанията да се отменят, на влак «Главспецремстрой-12» да се осигури «синя вълна».
Телеграфните стълбове зад прозореца се замяркаха. Все по-бързо. Сей Сеич внесе Жар-птицата в едно свободно купе. Тя бе потънала в някакъв подозрителен сън. Жар-птицата бе изчерпала силите си до дъно. Душевните и физическите. Беше ги изчерпала и вече нямаше воля да живее. Заспа, без да каже дума, но като че ли заспиваше, сбогувайки се. Изражението на лицето й беше: повече нищо не ми трябва. Стигнах до вас и толкова. И край. И ме оставете на мира. Сънят й е угасващ. Така умират котетата: уж просто заспиват, но заспиват не просто, а завинаги.
— Гореща е като мартенова пещ в металургичния град Магнитогорск.
— Намокри една кърпа и й избърши лицето.
Мята се Жар-птицата, бълнува и стене. Иска да се види с другаря Сталин. Сей Сеич докосна устните й с мократа кърпа и тя се притисна до студеното. «Ама че сме диванета, не се сетихме да я напоим.»
— Я, другарю Холованов, донесете вода, ама с лед да бъде.
Жадно пие Жар-птицата, разливайки водата и задавяйки се.
— Я, другарю Холованов, да съблечем момичето и телеграфирайте в Москва, нека проводят някой научен професор да пресрещне влака.
2
За Холованов проблемът е: какво да съобщи на другаря Сталин?