4
Вратата на купето на Жар-птицата е открехната. Това е добре. За да не се вдига излишен шум. И е тъмно в купето. И в коридора е тъмно. Дори сините лампи са изключени, за да не й пречи светлината.
Холованов влезе в купето.
Наведе се над нея
Спи. Разперила е ръце и крака в съня си. Сънят й е тревожен и мъчителен.
Холованов дръпна с дясната си ръка шалчето от дебелия си като на бик врат. И се приближи още повече до Жар-птицата. А от тъмния ъгъл — глас:
— Да не я събудите, другарю Холованов. Току-що заспа горкичката…
5
— Влезте, другарю Берман. Добро утро. Седнете. Назначихме ви за нарком на съобщенията, но вие сте стар чекист, началник на ГУЛАГ и зам.-нарком на вътрешните работи. Много ми допада, че продължавате да ходите с чекистката униформа. Не сте ли загубили чекистката си настървеност?
— Старая се да я запазвам, другарю Сталин.
— Надявам се, че в Наркомата на съобщенията сте завербували всичките си подчинени в своята чекистка мрежа.
— Тъй вярно, другарю Сталин, всичките.
— Докато ви чаках, заповядах да донесат агентурните досиета на всичките ви най-близки подчинени. Вижте колко много са папките. Цяла планина. Добре сте поработили.
Наистина всички са завербувани от вас. Само че… Само че не намерих агентурното досие на майор Терентий Пересипкин. Той миналата година е завършил електротехническата академия и е бил изпратен във вашия наркомат. А къде е досието му?
Дори на светлината на лампата се видя, че Берман пребледня:
— Другарю Сталин, Пересипкин е дребен човек. Той е едва на около трийсет години.
— На трийсет и четири.
— Той е само майор… и аз… и аз не успях да го завербувам в моята мрежа.
— Аз заповядах да го викнат. Влезте, майор Пересипкин.
6
Холованов направи гримаса.
— Вие ли сте, Сей Сеич?
— Че кой друг?! Като пристигнем, срам — не срам, ще си изпрося от другаря Сталин един извънреден почивен ден. Капнах с нея. Не съм мигвал. Нито за ядене, нито за пиене не ми остава време, все се мъча да освестя това кльощавото.
— А вие защо не си пийнете, Сей Сеич? Сега ще ви донеса.
— Не е редно, докато съм на работа. Като сдам в Москва дежурството, тогава. Така че не се тревожете. По-добре вървете да спите, другарю Холованов. А аз ще я наглеждам.
И внимателно избутва Холованов за раменцата от купето. Як е Холованов. Ала и Сей Сеич не е дребосък. Зад прозореца профуча облян от светлина перон. Тази светлина блясна по коридора, по всички метални части. Холованов е пилот. Трениран е да долавя всички промени в обстановката за една пета от секундата. Долови: добавил се е още един метален предмет — на кръста на Сей Сеич виси огромен «Лахти», лъщи. В контрола всеки сам си избира оръжието. Не бе предполагал Холованов, че и Сей Сеич има същия вкус. Знаел е какво да си избере дяволът.
— Ами тогава аз отивам да спя, Сей Сеич.
— Спете, другарю Холованов. Нека ви се присънят щастливи сънища.
7
— Другарю Сталин, майор Пересипкин по ваша заповед…
— Другарю Пересипкин, следващата 1939 година ще е година на война. Искам да проверя сигурността на възлите, линиите и системите на правителствената, държавната, административната, дипломатическата и военната свръзка. За целта реших, без да предупреждавам никого, внезапно да започна военна игра. Представете си, че наркомът на съобщенията другарят Берман се намира в продължителен отпуск и всичките му най-близки подчинени са в продължителен отпуск. И изведнъж получавате сведения, че в Наркомата на съобщенията има заговор, че някакви изроди планират да завземат съобщителните възли или да парализират основните съобщителни системи в Москва. Представете си, че аз нямам на кого другиго да се облегна. Цялата ми надежда е във вас, майоре. От вас се иска спешно да гарантирате сигурността. Какво бихте предприели?
— Бих направил кръвопреливане.
— А, така ли?! И какво представлява това кръвопреливане?
— Бих телефонирал на наркома на отбраната другаря Ворошилов и бих поискал да ми предостави седем свързочни батальона от състава на Московския военен окръг, 5-а тежка танкова бригада и два стрелкови полка от състава на 1-ва Московска пролетарска стрелкова дивизия. С тези сили бих сменил персонала на основните съобщителни възли и цялата охрана и бих осигурил неприкосновеността на основните обекти. По принцип всички съобщителни системи могат да се военизират за няколко часа.