10
Хвърчи «Главспецремстрой» и Жар-птицата в него. И тътнат ли, тътнат мостовете. Нямат край тия мостове. Все едно че се движат по един огромен мост. Тътне и секва изведнъж, и лети Жар-птицата в тътнещия вагон и се смее. И пак преминава «Главспецремстрой» по тътнещ мост, и хвърчи, и гърми, и свири. И разсича с прожектора си мрака. Непоносимо я заболяват очите от режещия прожектор и Жар-птицата се затуля с ръка от шибащата светлина. И Холованов е до нея и иска да й закрие очите с бялото си шалче. За да не я заслепява прожекторът. Да, Холованов, да. Закрий ми очите с шалчето. Ти изобщо не си Холованов. Ти си Дракона. Какъв смешен прякор — Дракона. Смешен ли е? Смешен е. Сей Сеич дудне нещо в ъгъла: бу-бу-бу-бу. Не дава на Холованов да й закрие с шалчето очите. Колко е лош тоя Сей Сеич. Трябва да му се присмее. Ха-ха-ха. Колко им е смешно на всички. Ха-ха-ха. Сей Сеич, много смешен другар сте вие. Но къде е другарят Сталин?
11
— Другарю Бочаров, аз се обаждам, Ваксата.
— Познах ви, другарю Сталин. Откъде накъде ще сте Ваксата? Никаква Вакса не сте. Здравейте, другарю Сталин.
— Добро утро, другарю Бочаров. Обаждам ви се толкова рано по следния въпрос. До мен стигнаха сведения, че никога не сте се били срещали в извънслужебна обстановка с другаря Ежов. Та ние тук с другарите се посъветвахме и решихме да поканим и двама ви на гости.
— Благодаря ви, другарю Сталин.
— Освен това никога в извънслужебна обстановка не сте се срещали с другарите Берман и Фриновски. Като научих това, цяла нощ не спах, дожаля ми за вас и все си мислех как ли да ви събера заедно под един покрив. В една компания. С другарите Ежов, Берман и Фриновски няма проблеми. Те вече се готвят за веселбата. Може да не им звъните по техните домашни и служебни телефони, няма да ви се обадят: те вече са мои гости. Само вие липсвате, другарю Бочаров. Така че заповядайте.
— Другарю Сталин, експресът «Куйбишев — Москва» е потеглил преди един час, а следващият е утре.
— Знам, другарю Бочаров. Затова заповядах да отменят разписанията, да спрат експреса «Куйбишев — Москва» и да го върнат. След двайсет и три минути той ще е у вас в Куйбишев. На първи перон. Поръчал съм ви купе във вагон «лукс». Началник-гарата ви чака с билетите. А на началника на куйбишевската милиция заповядах да ви отпусне автомобил и цялото движение в града на участъка от управлението на НКВД до гарата да се блокира. Тъкмо ще сколасате да пристигнете за нашата веселба.
— Слушам, другарю Сталин. Но има ли повод за тази веселба?
— Повод има, другарю Бочаров. Там във вашия спец-участък караше практика някоя си Жар-птица. Тя изпълни задачата си. Във вашия спецучастък се е превърнала в истинска разузнавачка. Сигурен съм, че Хитлер не разполага с такава. Та ние тук с другарите се посъветвахме и решихме да наградим въпросната Жар-птица с нещо. Само че още не сме решили с какво именно. Тъкмо ще имате възможността да честитите на Жар-птицата наградата от името на личния състав на Куйбишевското управление на НКВД. Освен това, другарю Бочаров, двамата с вас има за какво да си поприказваме…
12
Някой се наведе над Жар-птицата и я попита с много благ глас:
— Къде е контрол-блокът? Къде е досието на Ваксата?
— Не — смее се Жар-птицата. — Само на другаря Сталин ще кажа.
— Ама аз съм другарят Сталин.
— Не — смее се Жар-птицата. — Не си Сталин. Аз познавам Сталин.
— Повярвай ми — Сталин съм.
Досмешава я. До сълзи я досмешава. Хем й е горещо, хем я е смях: не ти вярвам, мустакатко. Стига си се правил на Сталин.
Хвана Сталин парещата й малка длан с две ръце: повярвай ми.
ГЛАВА 21
1
— Другарю Сталин, в случая науката нищо не може да гарантира.
— Нищо ли?
— Нищо.
— Колко негарантирана била нашата наука.
— Другарю Сталин, случаят е почти изключителен. Всичко е свързано с паметта. Всеки човек има добра памет. Но обикновеният човек използва под една стотна от способностите си, за да запомня. Между обикновените хора се срещат такива, които използват способностите си наполовина, някои — три четвърти или повече, но тогава хоризонтите се разширяват и способността за запомняне рязко се увеличава. Колкото повече запомняме, толкова повече можем да запомним. Но това важи за обикновените хора. А сред обикновените хора се срещат феноменални изключения. На всеки милион хора се падат трима-четирима души с наистина изключителна памет. Но и това не е всичко. Сред седемдесет-осемдесет милиона хора може да се срещне един с памет, за която изобщо не съществува предел, не съществуват граници.