— Не можахте ли да откриете пределите на нейната памет?
— Когато тя постъпи на работа в манастира, ние се опитахме да определим пределите на паметта й и не можахме. Не защото сме работили зле. Тези предели никой не може да ги намери. Те не съществуват. Това е крайно рядък случай. Възможно е друга като нея да няма в страната. Възможно е да има още някой, но само един. Но според теорията на вероятностите в цялата ни огромна страна сега трети такъв човек не трябва да има. Хора с такава памет е имало в предишните поколения и е възможно да се появят след време. И само такива наистина изключителни личности, чиято памет е безпределна, понякога заболяват от странна болест. Понякога от физическо и нервно напрежение сетивата се изострят до крайност. Тя възприема цъкането на часовника като удари с чук по наковалня до самото й ухо. И най-слабата светлина възприема като удар на свръхмощен лъч от прожектор като удар по лицето, тоест като чисто физически удар. Тя усеща миризмата на цветята в съседната къща. Държим я в абсолютно тъмна стая при пълна звукова изолация. Тя е гладувала, защото миризмата на която и да било храна я е задушавала. Има надежда, че болестта сама ще мине. Има обнадеждаващи признаци. Тя не идва в съзнание, но можахме да й свалим температурата. Съумяваме да я храним и физическото изтощение вече не я заплашва със смърт. Внасяхме в стаята й цветя и това не й причиняваше болка. Но звуковото и светлинното възприятие…
— И науката безсилна ли е?
— Световната наука е влизала в допир с такива хора крайно рядко. Известните на науката случаи могат да се изброят на пръсти. Такава болест спохожда само такива изключително редки личности.
— Но съветската наука стои по-горе от цялата световна буржоазна наука!
— Правилно, другарю Сталин, но и съветската наука не е изучила тази странна болест, дори името не й е измислено, та камо ли да говорим за разработване на методи за лекуване.
— И какво ще прави съветската наука, ако такава болест сполети мен?
2
Тя се събуди в голяма бяла стая. Прозорците са широко отворени, затова в стаята е студено. Отвън бушува море. Тя е завита с тежък мек юрган и затова й е топло. До кревата има нощно шкафче. На шкафчето се вижда орден. Нейният орден. Но тя е изнемощяла и не вижда добре. Орденът се раздвоява. Струва й се, че са два еднакви един до друг. Протегна ръка и го опипа. Доближи го до очите си. Единият орден е в ръката й, а второто изображение остана на нощното шкафче, И тогава протегна ръка и взе другия орден. И дълго го гледа. Излезе, че са два. Два ордена «Ленин».
Спусна си краката на пода и седна. Загърна се с юргана като с шуба.
Интересно, какво ли има зад прозореца. Предпазливо се изправи на крака. Постоя малко. Пак седна. Няма да стигне до прозореца. Вие й се свят. Легна си.
Кое ли море се плиска? Балтика? Не. Не е Балтика. Навън се мярна палмова клонка. Значи е юг. Значи е Черно море. Защо е студено? Сигурно е зима.
В стаята надникна сестра с бяла касинка. Уплаши се. Смая се. Избяга.
И в коридора загълчаха гласове. Чува се, че насам идва малка орда. Много крака и всичките в един и същи коридор. И всичките подгонени от нетърпение.
Вратата се отвори широко. На вратата — огромен шишкав професор. Целият в бяло. И тайфата му — в бяло. Професорът има пенсне със златно синджирче. Доближи пенснето до очите си и дълго разглежда Настя, без да прекрачва прага. И цялата му свита разглежда Настя иззад професорския гръб, иззад професорските рамене, иззад хълбоците му.
Професорът се усмихна.
И всички се усмихнаха. Професорът тръгна напред. И всички тръгнаха напред. Професорът се приближи, поседна на крайчеца на кревата, а всички го наобиколиха.
— Ето че нашата птица живна. Как е самочувствието ви?
Настя само му кимна: добро е.
— Чудесно. Покажете си езика. Тъй. Добре. Кажете «А». Добре. Очите? Добре. След една седмица ще ставаме. Свитата му отвърна с лек одобрителен шум.. Професорът каза на някого зад гърба си:
— Нашата съветска наука наистина стои по-горе от всички буржоазни науки. Телеграма до другаря Сталин.
3
Тя стана след една седмица. И сама стигна до прозореца. А след още една седмица, загърната с кожено авиаторско яке, се разхождаше по безлюдния бряг. Много далеч над планините излиташе огромен самолет и, ревейки с моторите си, тръгваше да се разхожда над морето. Лекарите и медицинските сестри не му обръщаха внимание: самолет като самолет, само че голям. А Настя от дете хващаше всички авиационни новини като звукоуловител. Спомни си, понапрегна се, изчисли: то се знае, че лети ТБ-7. Врагът на народа Туполев и врагът на народа Петляков създадоха най-добрия в света стратегически бомбардировач. Тъкмо сега е време той да се изпробва. Позамисли се кой ли би могъл да е изпитателят на ТБ-7. Според сметките й май Водопянов ще е. Ще трябва да попита осведомени хора. Холованов. Къде ли е той?