Докато тя се усмихваше на партньора си в танца, с крайчеца на окото си гледаше встрани и за момент погледът й се спря върху мен. Изглежда се замисли — дали това е французойката?
Реших да не се крия и й кимнах.
Анна де Толедо леко махна с ръка по посока на градините навън. После танцът продължи, озовахме се в по-задна редица и вече не я виждах.
Когато паваната свърши, излязох навън сама. Беше следобед и много хора се разхождаха из градините, където бяха разположени и маси с храна. Сребърните подноси бяха отрупани с печени гълъби и прасенца, имаше смокини в мед и нарове, и различни ярки плодове, на които не знаех имената, а прислужници, облечени в ливреи, наливаха вино, докато музикантите огласяха въздуха с виола да гамба, флейти и песни. Беше издигната и сцена, на която по-късно вечерта щеше да се разиграе представление с маски, така бях чула.
— Харесва ли Ви музиката? Съвсем нова е. Написана е специално по днешния повод от Франсиско Гереро. — Гласът на Анна де Толедо беше нежен и тъмен като лятна нощ.
Погледнах я. Красива жена, истинска мечта — кралскосинята рокля, скъпоценните камъни, погледът — тя знаеше как да използва всичките си инструменти.
Но не ми хареса. Имаше нещо покварено в нея, така ми се стори, макар че вътрешно си давах сметка, че вероятно единствено ревността ми е причината да търся недостатъци у чернокосата красавица.
— Песента беше чудесна — отговорих аз сдържано. — Макар че не разбрах всички думи. Вие обичате ли музиката, доня?
— Наричайте ме Анна. А аз ще Ви наричам Мадлен. Имаме нещо общо все пак и няма причина за формалности. Хуан обича прями жени.
— Не ме интересува какви жени обича Хуан. Мисля, че сте станали жертва на лъжливи слухове, Анна.
— Нима? Но веднага разбрахте за кой Хуан говоря.
— Да, защото за разлика от слуховете за мен, в тези за Вас не може да има и капка съмнение — отговорих аз.
Тя се засмя рязко и звънко. Пролича си, че съм я засегнала.
— Вече обясних на краля — продължих аз, — че между мен и Хуан не се е случило нищо. Така че какво желаете Вие от мен?
Смехът й утихна, гласът й отново стана мек, но сега в него имаше скрито напрежение.
— Няма ли да ми направите удоволствието да се поразходите с мен из розовата градина, Мадлен? Със сигурност ще се чувствате като у дома си сред бодлите. А и там никой няма да ни безпокои.
В розовата градина имаше само още две двойки, които крачеха достатъчно далече от нас. Никой нямаше да чуе разговора ни. Тръгнахме по посипаните с чакъл алеи между храстите с бели и червени рози. Цветовете им висяха тежко в безветрения, напечен от слънцето въздух.
— Целунали сте Хуан, това всички го знаят — каза Анна. — Но той принадлежи на мен. Обичаме се отдавна. Държа да ми обещаете да прекратите всякакви по-нататъшни отношения с него.
— Защо да Ви обещавам каквото и да било? Вие не можете да притежавате друго човешко същество, а аз не Ви дължа нищо.
— Но защо така враждебно, Мадлен? Защо да не ми го обещаете, щом той не означава нищо за Вас?
— Това не е Ваша работа. Аз дори не Ви познавам, Анна.
— Но за мен Хуан означава нещо. Стойте далече от него, казвам Ви, иначе ще си изпатите!
— Заплашвате ли ме? — Спрях насред пътеката. Анна също спря. Гледахме се враждебно. И двете мълчахме. — Аха, сега разбирам — казах аз накрая и не можах да скрия злорадството в гласа си. — Заплашвате, защото сама се чувствате застрашена. Хуан явно Ви отбягва, иначе нямаше да сте толкова отчаяна. Може би в последното му писмо тонът му е охладнял? Или направо Ви е писал, че нещата между Вас са приключили? Защото, виждате ли, аз знам, че Ви е писал през последната седмица… Самата аз също получих писмо. Заплашвайте ме, колко си искате, Анна. Не ме е страх и не позволявам на никого да ме сплашва. Ще Ви издам една тайна — аз винаги печеля. По-добре се прибирайте у дома в Толедо, преди самата Вие да пострадате.
Съжалих за думите си в момента, в който излязоха от устата ми. Не заради острия тон, нито дори за това, че бях по-груба от необходимото. Но не трябваше да й казвам, че Хуан ми е писал.
Анна беше бясна. Лицето й се изопна и тя изведнъж погрозня.
— Уличница! — викна тя. — Да не би копелето, което носите, също да е негово?!