Бяхме съвсем сами, скоро започваше маскеният спектакъл и вече и последните двойки бяха напуснали градината. Там беше останал само гневът на Анна сред слънчевата светлина, птичите песни и аромата на цветя. Изглеждаше съвсем не на място и аз се разсмях.
В лицето ме удари плюнка. Бях толкова стъписана, че не можах да избегна следващата й атака.
След миг тя вече беше върху ми, дърпаше ме за косите и се опитваше да ме одраска по лицето. Стиснах я здраво за китките, избутах едната й ръка от лицето си, но не успях да я спра да ме скубе с другата, а когато ме дръпна отново, ме заболя ужасно.
Избродираната ми с перли шапчица беше изтръгната от косите ми и падна в прахта. Това ме вбеси. Силно ударих Анна, исках и тя да падне на земята, да се омърси също като красивата ми шапка. Но тя ме държеше здраво и двете се търколихме долу заедно. Известно време се въртяхме из прахта, дърпахме се и се бутахме. После аз я надвих и седнах отгоре й.
— Достатъчно! — изсвистях аз и вдигнах ръцете й над главата. — Що за поведение?
Тя ме гледаше гневно. Беше задъхана и потна след боя, гърдите й се надигаха и спускаха бързо, полите на роклята й бяха разкъсани, а косите й — разбъркани.
— Пуснете ме!
Изправих се и вдигнах шапчицата си.
Анна също веднага стана на крака и вдигна две от гребенчетата си с аметисти, които бяха паднали от косите й. Освен че роклята й беше разпрана, по нея бяха полепнали и птичи курешки. Тя се опита да ги избърше, но се наложи да се откаже — белите петънца не се изличаваха.
— Сега се прибирам — каза тя бясна. — Но отново ще си поговорим. Пазете се!
— Само се радвайте, че днес не нося със себе си оръжието си. Шпагата ми щеше да Ви нанесе далеч по-тежки рани от малко курешки по полите. Нараненото честолюбие се лекува лесно.
И отново моментално съжалих за думите си. Кога щях да се науча да мисля, преди да говоря? Видях изненадания й поглед, когато споменах оръжието си. Жените не носят шпаги.
А после Анна де Толедо си тръгна и аз останах сама в розовата градина.
Огледах роклята си. Беше изцапана, но нямаше други поражения. Старателно изчистих мръсотията и наместих шапчицата си. Бях готова да се върна на празненството.
В далечината се чуваше барабанене. Процесията явно продължаваше, а представлението щеше да започне всеки момент.
Стигнах до сцената заедно с великолепната процесия от живи картини, които илюстрираха величието на краля. Самият Филип II седеше на един подиум, заобиколен от най-близките си благородници, сред които Ана и Руи Гомес, както и пратениците на император Максимилиан.
Дефилираха украсени със злато и сребро карети с пищно облечени хора, които изобразяваха какво ли не — от различните испански кралства и по-далечни завоевания до най-забележителните особености на самия крал — като неговата справедливост, щедрост и доброта.
Филип II наблюдаваше прелестното шествие видимо доволен. Имаше пъстро облечени туземци от другата страна на морето, имаше сандъци със сребро, една руса Справедливост с везни, меч и превръзка на очите, както и много други добродетели, облечени в пищни роби. Най-отзад зад маскираните актьори, които всеки момент щяха да заемат местата си на сцената, се виждаше приказно красива платформа с две жени, които представляваха земната и небесната любов. Бяха обвита в надиплена дамаска коприна, едната в бяло, другата — в червено, а между тях стоеше къдрокосо момче с ангелски крила. Подобаваща възхвала на предстоящия брак на краля с Анна Австрийска.
И последната платформа от процесията мина покрай краля. Маскираните актьори, които завършваха шествието, се спряха и се поклониха пред кралската трибуна. Барабаненето престана.
Сега оркестърът пред сцената засвири, а актьорите пъргаво се качиха горе и затанцуваха. Осем маскирани мъже и жени се разделиха по двойки и подхванаха бавен танц, по време на който тържествено се покланяха един на друг и към кралската трибуна. Деветият актьор, който носеше маска на разноцветни квадратчета, стоеше отстрани.
Едната двойка носеше златни маски. Другите бяха най-разнообразни — жена с червени сърца, нарисувани върху бузите, в компанията на хитър младеж, облечена в сребристо знатна дама и ездач, гневен старец и достопочтена матрона. Те с танцова стъпка се дръпнаха встрани и оставиха сцената на златните маски.
Те очевидно представляваха кралската двойка. Сега кралят обясняваше в рими, че си е избрал любима, и започна тържествена любовна песен, която ми напомняше някои шансони, които бяха чувала в Париж. Песента беше дълга и досадна и погледът ми се отклони към останалите актьори, които стояха встрани и изобразяваха интерес и радост. Мъжът в разноцветната маска ми се стори красив и се замислих кой ли е.