За Кристобал обаче каза, че дори няма мнение, и аз й вярвах. Като много други и тя погрешно смяташе, че той е просто незначителен слуга.
— Струва ми се скромен и работлив — каза тя. — Макар че е на служба при Перес, той е много услужлив и спрямо останалите. Точно той предава писмата ми до Мария де Мендоса и обратно, от нея до мен. Тя все още живее в двореца ми в Пастрана.
Кристобал не правеше нищо случайно. Тези думи на Ана щяха да се окажат важни, не се съмнявах в това. Запомних ги и ги прибрах заедно с всичко, което знаех, в замръзналата земя, запазена за Кристобал. Когато дойдеше моментът, огненото ми отмъщение щеше да разтопи всичко там.
После пак заговорихме за децата, които чакахме, и обичта стопли телата ни като отиващото си лято. Моята бременност беше три месеца по-напреднала и вече по-бързо се задъхвах, когато се фехтовахме. Големият ми корем ме правеше тромава, но все още я побеждавах. Тя нямаше моето систематично обучение по фехтовка и моята рутина.
Като мен, и Ана беше добра ездачка и един горещ августовски ден, когато в залата за фехтовка имахме чувството, че ще се разтопим, й хрумна, че може да се разхладим с една разходка на кон. Двата ми впрегатни коня не бяха подходящи за езда, но Ана уреди да взема един андалусиец от кралските конюшни и скоро минахме през градските порти и излязохме в равнините около Мадрид.
Отдавна не бях яздила и скоро вече всичко ме болеше. Освен това седлото притискаше корема ми и ми беше неудобно, затова попитах Ана дали е сигурна, че язденето е добра идея.
Ана разсея притесненията ми — била яздила през всичките си бременности. Добави, че ако съм натъртена, това просто значи, че отдавна не съм яздила.
— Липсата на упражнения не е здравословна. Ако Ви притесняват думите на Виглиус, не го слушайте. Повечето му приказки са пълни безсмислици.
Действително придворният лекар Виглиус ми беше казал точно това няколко пъти. Той беше особено вещ по женските въпроси, беше проследил достатъчно бременности и раждания в двора и ми беше казал да избягвам натоварвания по време на бременността — друсането от неравностите по пътя, когато се возя в карета, можели да предизвикат раждане по-рано от очакваното.
Намалихме темпото и вече яздехме в ход една до друга.
Попитах я дали знае как върви потушаването на мориското въстание.
— Руи казва, че тези черни псета вече имат и подкрепата на турците — отговори тя — и че въстанието се е разпростряло до Кадис и Малага. Цялата страна заляха тези еретици! А кралят мисли повече за подготовката на венчавката си с Анна Австрийска. Хуан не може да се справи със задачата, това го повтарям от край време. Мъжът ми също се опитва да го втълпи на Филип II. Трябва да потърсим и помощ отвън — Гизите във Франция са на наша страна, а и на венецианците никак няма да им хареса турците да напреднат твърде много. Но подобни преговори изискват деликатност и внимателно планиране, а незаконният брат на краля не може да се похвали с подобни умения. Надявам се, Мадлен, че мислите Ви вече не са заети с този разпасан Хуан? Нищо няма да постигнем с лидер с подобен нисък морал в момент, когато мюсюлмани и евреи мърсят земите ни и застрашават правата вяра.
Не й отговорих веднага. Под августовското слънце хоризонтът трепереше, копитата на коня тропаха равномерно по каменния път и се замислих колко спокойно изглежда всичко наоколо. Но в тази страна нямаше покой. Какво би направила Ана, ако узнаеше, че никога не съм била омъжена и следователно чакам извънбрачно дете? Ако узнаеше, че все още водя кореспонденция с Хуан или че веднъж в седмицата чета еврейски кабалистични текстове? След гибелта на Педро бедният Мигел Сесо накратко ми разказа историята си. В няколко несвързани изречения още на площада спомена една еврейка, която обичал навремето. Една любов, която не можела да просъществува, но която все пак дала плод, въпреки че двамата не били женени. Скоро след раждането жената свършила на кладата. Преди това се отрекла от вярата си, но Инквизицията не повярвала, че искрено е приела християнската вяра. Мигел тайно прибрал детето при себе си и се заклел, че то ще опознае мъдростта на народа на майка си. Така и не успял да каже на Педро, че всъщност му е баща.
В този момент Мигел внезапно се спря. Извини се за бъбривостта си, помоли ме да почакам две седмици, преди да го посетя отново, а при следващите ни срещи не спомена нищо повече за жената и сина си. Когато аз понечих да заговоря за Педро, Мигел ме помоли никога вече да не споменавам името му. Съобразих се с желанието му. Но се надявах някой ден да прояви достатъчно доверие към мен, за да ми разкаже цялата история.