Хвърлих поглед към Ана. Тя яздеше спокойна и красива дорестия си жребец. Всички й се възхищаваха — силна жена, която може да упражни влиянието си дори и върху крале и кардинали. Плодовита и порядъчна, съвършената съпруга. Сякаш дори превръзката върху окото й я извисяваше, сякаш й беше дар от Господ, точно защото иначе Ана би била твърде съвършена. Сякаш превръзката беше онзи дребен недостатък, който я превръщаше в човек в очите на Бог.
Тя заклеймяваше всяка чужда вяра — повечето християни правеха същото. Заклеймяваше безпътието — това беше нормално. И все пак в онзи ден, насред прашните полета около Мадрид, ми се стори, че нейната присъда е по-тежка, отколкото на повечето хора. Животът й не беше ли твърде лесен? Харесвах това, че е силна. Но изведнъж ми се прииска да видя и по-меката й страна.
— Не, изобщо не се сещам за Хуан — излъгах аз. — Направи ми впечатление при първата ни среща в Бургос, вярно е, но това беше просто едно кратко, повърхностно ухажване. Отдавна съм го забравила.
— Вероятно много по-често мислите за покойния си мъж, сега, когато носите детето му? Разкажете ми за него, ако имате желание, Мадлен. Обичахте ли го? Имахте ли моето щастие да случите на здрав и щастлив брак?
Отдавна се подготвях за подобен въпрос и набързо обрисувах пред Ана образа на мъж, който съчетаваше черти на баща ми и на Луи дьо Конде.
— Но не ми липсва — заключих. — Еркюл беше безотговорен и циник.
— А и Ви се оправяте добре сама, струва ми се. Не ми изглеждате нещастна или самотна без мъж.
— Доволна съм. Не подозирах, че бременността може да изпълни живота ми с толкова много смисъл. Изпълват ме такъв покой и радост, каквато не съм познавала досега.
— Да, винаги е така — каза Ана.
— И все пак човек не трябва да остава сляп за проблемите на действителността. Кажете ми, въстанието на юг заплаха ли е за нас, тук в Мадрид? Трябва ли да се тревожим?
— Ако стигне дотук, разбира се. Онези безбожни скотове зверски избиват свещеници и други правоверни. Голяма част от християнските села са сравнени със земята. Същинско заколение. Най-тревожна е помощта от страна на турския халифат. Очевидно тук са дошли само доброволци мюсюлмани, не редовната войска. Но и така многочислеността на османците е голям проблем. Ако бяха само нашите мориски, лесно щяхме да ги пречупим. Така нареченият им крал, Абен Умея, е един самонадеян глупак. Има много врагове, както сред собствените си хора, така и сред турците. Своите хора ги дразни с разюзданото си, собственическо държане спрямо жените им, а турците — с това, че ги изпрати на фронта в Алмериа под ръководството на баща си Абен Абу. Така че не един или двама мърморят срещу него. Няма да се изненадам, ако в крайна сметка бъде съборен отвътре. Всъщност този Абен Умея ми напомня на Хуан. Човек получава такива врагове, каквито заслужава.
— Извинете ме, Ана, но ми се струвате леко предубедена по отношение на Хуан. Филип II явно наистина му има доверие, щом на неговата крехка възраст го е назначил за главнокомандващ на цялата Средиземноморска флота. Нима кралят греши?
— Хуан явно наистина Ви е завъртял главата. Видях как го направи с Мария. Кралят отлично познава слабостите на Хуан. Когато го направи главнокомандващ в Барселона, му даде собственоръчно написани инструкции да се държи подобаващо: да дава добър пример, да спазва обещанията си, да не си играе, да се изразява по-деликатно, да се храни с мярка и да се държи достойно. А на съветниците, които го придружават, краля написа да не оставят Хуан да излиза сам нощем, понеже барселонските уличници са истински развъдник за болести. Затова и Руи, и аз настойчиво увещавахме Филип II да не му дава и командването над армията в Гранада. Това може да доведе до рухването на цялата страна. Руи имаше много добри предложения, отлични мъже, които щяха да се справят с тази задача. Дори предложи самия себе си. Но Филип II държи на кралската кръв, дори и когато тя тече във вените на незаконен син. Е, ако не друго, поне задължи Хуан винаги да се съветва с опитния командир на Кастилия, Луис де Рекесенс. Дали Хуан го прави — това е отделен въпрос. Но незаконният син трябва да бъде отдалечен от властта. Той е гнила ябълка и ще доведе гибел на цялата страна и на жените й.
В гласа на Ана имаше омраза. За момент ми мина мисълта дали самата тя не е била привлечена и отблъсната от Хуан. Може би Кристобал беше казал истината? Може би Ана наистина без всякакви скрупули желае смъртта на Хуан? Все пак незаконният брат на краля беше отмъкнал почти под носа на Руи Гомес и хората му най-важния пост, този на главнокомандващ. Напълно възможно беше. В парижкия кралски двор бях научила колко ожесточени са борбите за власт. И тук не беше по-различно.